Melek - Ангелът (Мелек)

[t1n43t0]

•Глава Двадесет и Втора•

- Искам да говоря с господин Йълмаз! – Мелек почти удари с юмрук по бюрото на секретарката.

- В момента господин Йълмаз е зает. Имате ли...

- Не, нямам среща. Просто искам да говоря с него. – Мелек се огледа наоколо, видя табелката „Мурат Йълмаз” и се засили към кабинета. Връхлетя с все сила в него, за да види как Мурат и някаква висока руса жена се смеят на висок глас, пиейки уиски. Настъпи неловка тишина. – Оп, извинете. Май не много подходящ момент случих... – Мелек се обърна да излезе.

- Извинете за момент. – Мурат я последва и я догони в коридора. – Да, Мелек, добре дошла. Да, Мелек, добре си заварила.

- Не, аз видях, че си зает. Ще почакам, ако трябва. – Мелек седна троснато на едно от канапетата в чакалнята.

- Не беше ли с господин Кемал? В Карасу? – Мурат сложи ръце в джобовете на панталона си и я изгледа многозначително.

- Бях. Но разбрах доста неща, които се нуждаят от обяснение.

- О, господинът се е изказал не особено ласкаво по мой адрес, предполагам... – в това време русата жена приближи до тях и сложи ръка на рамото на Мурат.

- Аз ще тръгвам, може би сега не е моментът. Ще се чуем и ще се уговорим за по-нататък. На спокойствие. – тя натърти на последната дума и изгледа пренебрежително Мелек.

- Разбира се. – отговори троснато Мелек и проследи с поглед излизането на русата жена. – Коя е тя?

- Каза, че имаш да говориш за нещо важно с мен. – Мурат се подсмихна. Мелек стана и грабна чантичката си.

- Не, "ще се чуем и ще се уговорим за по-нататък. На спокойствие." – Мурат я хвана за ръката.

- Стига, Мелек. Стига детинщини. – той я вкара бързо в кабинета си и затвори вратата. – Казвай какво има! Какво ти е наговорил онзи... онзи... Кемал?

- Каза, че твоят и моят род имат нещо общо помежду си.

- В смисъл?!

- Не зная в какъв смисъл, за Бога!

- Поговори ли с родителите си?

- Опитах се. – Мелек въздъхна и погледна към пода. – И двамата изригнаха. Може би наистина има нещо.

- И може би именно затова баща ми настояваше толкова много да не ходя в Карасу. А и не пусна Севдан да дойде с мен. – Мурат се почеса по брадичката и погледна през прозореца. – Многознайкото Кемал каза ли още нещо?

- Не. Но от всичко станало, стигнах до извода, че връзката между двата рода е много по-специална, отколкото изглежда на пръв поглед. Има нещо лошо в нея.

- Кемал поиска да не работиш за мен, нали? – Мурат стрелна Мелек с поглед. Тя преглътна тежко и кимна с глава. – Знаех си! Прие ли?

- Зависи. Може и да приема. Ако продължиш с тези... руси жени... "На спокойствие"

Мурат се усмихна с ъгълчето на устните си и приближи към Мелек. Наведе се към нея и тихо й прошепна:

- Ревнуваш. По-добре си признай! – той плъзна поглед по шията й, стигна до очите й, и впери очи в устните й. Мелек издиша силно – така, че дъхът й се удари в лицето на Мурат, след което се усмихна широко.

- Не става така, господин Йълмаз. Да ме целувате като нищо, а после да смятате, че няма да Ви ревнувам от красиви руси госпожици.

- Госпожи. – побърза да я поправи Мурат, покашляйки. – Беррин наскоро се омъжи за един мой близък приятел и сътрудник.

- Не думай! – Мелек плесна с ръце. – Колко близък? – телефонът й обаче я прекъсна, иззвънявайки. Тя вдигна капачето, след което притеснено погледна към Мурат.

- Кемал, предполагам? – Мурат прехапа устни. – Ама, отговори му, де...

- Ревнуваш. По-добре си признай! – Мелек трясна капачето на телефона си и се усмихна широко на Мурат. Той й отвърна със същото.

- Ревнувам. – той приближи към нея и хвана с ръце раменете й. Погледите им не се отделяха един от друг. – Ревнувам, Мелек, права си. – той се наведе и съвсем леко докосна устните й. Тя се надигна на пръсти и обгърна главата му с ръце, опитвайки се попие всяко сантиметърче от неговите устни. Вратата се отвори с грохот.

- Мурат! – възрастен мъж седеше на прага, вторачен в Мелек, която залитна към Мурат. Мъжът потрепера, но се подпря на рамката на вратата. – Мурат...

- Татко?! – Мурат се приближи към възрастния мъж и му помогна да влезе. – Тъкмо ти ни трябваш. Да те запозная – това е Мелек Умут.

- Приятно ми е. – мъжът се усмихна леко притеснено. – Позната сте ми отнякъде.

- Дъ..

- Дъщеря е на Есин Умут. – прекъсна я Мурат. Атеш Йълмаз пребледня и залитна към канапето. Спомените нахлуха в главата на Мелек като филмова лента. Мъжът, в когото Есин беше влюбена, наистина беше Атеш Йълмаз. Пъзелът започваше постепенно да се нарежда.

[zalabala]

Тинче, мила, много ме зарадва като видях поредната глава. Вече си бях помислила, че си се отказала от този роман.
Обаче ти ме изненада изключително приятно. И мога да кажа, че и тази глава ми хареса мнооооого - даже имаше и целувка.

Знам, че ти предстои абитуриентски бал с цялата еуфория и суета около него. Все пак тайничко се надявам, че няма да ни накараш да чакаме много дълго за следващата част.

[t1n43t0]

Залче, вчера ме осени музата просто. И набързо-набързо - глава от "Град на самотата", и от "Мелек". Много бях продуктивна вчера - мани бегай!

Мерси много, миличка! Ще се постарая, ама, нали знаеш - нищо не промис!

[bibisita]

И на мене ми хареса поредната глава,ама се чудя дали да не спра да чета и кето напишеш цялата книга да седна и да я изчета наведнъж,така се много дразня в най интересното и свърши.

[t1n43t0]

И на мене ми хареса поредната глава,ама се чудя дали да не спра да чета и кето напишеш цялата книга да седна и да я изчета наведнъж,така се много дразня в най интересното и свърши.

Ама... както решиш. То така и така рядко пиша - докато напиша нещо, забрави човек за какво изобщо иде реч.

[t1n43t0]

•Глава Двадесет и Трета•

Атеш Йълмаз не отделяше очи от Мелек. Тя нямаше нищо общо с Есин, може би само жизнеността, която излъчваше всяка част от тялото й. Когато се бе запознал с Есин, тя беше също така млада, радостна, усмихваща се. После той разби живота й и си тръгна. Разбра какъв пост е заела, как постепенно е пробила в елитния живот. Виждаше я по корици на списания, по първи страници на вестници. Уведомяваше се предварително на кое събитие ще присъства тя, за да не отиде и той – за да предотврати евентуална среща между двамата. Толкова години не се бяха срещали. Знаеше, че не беше омъжена, но знаеше и че има дъщеря. А наскоро беше разбрал, че Мелек е осиновена. Значи не го беше забравила. Значи не искаше да бъде с никого другиго след него. Атеш Йлмаз отпи от чашата с вода на масичката пред него.

- Татко... – Мурат приближи до баща си и с усмивка на лице седна на канапето до него. – Това е Мелек Умут. Както ти казах – дъщеря на Есин Умут.

- Осиновена. – Мелек се опита да се усмихне, но не се получи. Атеш въздъхна дълбоко. – Истинските ми родители не живеят в Истанбул. От Карасу са.

- Разбирам... – гласът на Атеш прозвуча малко несигурно. Той отпи поредна голяма глътка вода. Мурат и Мелек се спогледаха колебливо. – Мурат, аз исках да поговорим за друго. Да си виждал Севдан?

- Най-вероятно хойка някъде. Татко...

- И с него исках да поговоря. Жалко, че не е тук. – Атеш разбираше, че няма как да избегне разговора с Мурат, но се опитваше да спечели малко време. Прикованият в него поглед на Мелек го посмути.

- Майка Есин не е добре. Вие вероятно я познавате. – Мелек изгледа строго Атеш. И той, и Мурат замълчаха, гледайки я с озадачение.

- С Есин Умут познавате ли се?

- Да, сине, бегло.

- Зависи какво разбирате под „бегло”. – Мелек усещаше, че е на ръба на нервите си. Стана от мястото си.

- Татко, знаеш ли каква е връзката на рода ни с тази на истинския род на Мелек – Кайя?

- Родът ми в началото се е казвал Асил. Познато ли Ви е това име? – неловко мълчание. Атеш беше чувал разни неща по повод връзката между родовете Асил и Йълмаз, но по-скоро всичко това му се струваше измислена приказка.

- Чувал съм само разни неща.

- Например?.. – Мелек скръсти ръце.

- Те са фантазии и няма много истина в тях... – Атеш пак се опита да смени темата. Е, по-приятно беше отколкото да се говори за Есин, но...

- Например?.. – Мелек повтори, натъртвайки на думата.

- Във Вашия род имало някакво проклятие, което тегнело заради нашия. Всъщност, и двата рода били прокълнати.

- Това е нелепо! – Мурат стана рязко от канапето и замаха с ръце. – Наистина са измислици!

- Дотолкова измислици, колкото това, че баща ти познава майка Есин? – Мелек стрелна с очи първо Мурат, а после и Атеш. Вторият наведе гузно глава. – А синът Ви, господин Йълмаз, знае ли каква е връзката Ви с майка Есин?

- Нека да не...

- Баща ти е бил женен, Мурат, когато си е хванал любовница. Тази любовница е била майка Есин.

Неловко мълчание, продължило около минута, се настани в стаята. Всеки гледаше другия. Страх, омраза, учудване – тези три чувства се четяха в очите съответно на Атеш, Мелек и Мурат.

- Майка знае ли? – Мурат прекъсна мълчанието със заглушен глас.

- Не. – Атеш стана бавно от канапето. След това вдигна погледа си към Мелек. – Но Есин знае повече за връзката между Асил и Йълмаз. Тя ще ви помогне. – Атеш се опита да излезе от стаята. – Ще потърся Севдан.

- Никъде няма да отидеш, татко. – този път Мурат беше този, който реагира по-остро. Той препречи пътя на баща си към вратата. – Тримата заедно отиваме в дома на Есин Умут.

- Сине... – никакъв отговор от никого. – Сине, не е редно. Вие отидете. Аз с години се опитвам да предотвратя всякакви срещи и контакти с Есин, не мисля, че...

- Тримата заедно отиваме у Есин Умут. – повтори Мурат, грабвайки палтото си. – Има неща, които явно не знаем и които само заедно можем да открием. – Мурат направи път на Мелек да излезе от стаята. Предстоеше една среща, отлагана с години.

[alice in wonderland]

Благодаря ти, Тинче за поредната галава удоволствие наречено "Мелек"

[t1n43t0]

[vrwt1s.jpg] Благодаря ти, Тинче за поредната галава удоволствие наречено "Мелек"

Молим, Гери, за бързия коментар!

[alice in wonderland]

[vrwt1s.jpg] Благодаря ти, Тинче за поредната галава удоволствие наречено "Мелек"

Молим, Гери, за бързия коментар!

Тинче аз съм бърза, особена ако нещо ми хареса веднага го изчитам. Даже ми се стори кратка тази глава.

[bibisita]

Тинче,знам че имаш и други работи ама крайно време ,е да видиме какво става на срещата.

[t1n43t0]

Тинче,знам че имаш и други работи ама крайно време ,е да видиме какво става на срещата.

Знам, знам. Впуснах се аз в други неща, тук нещо не ми идва не муза, ами... знам ли, идеята... та стана занемаряване...

[bibisita]

Тине,няма ли да има и тука продължение?

[t1n43t0]

Тине,няма ли да има и тука продължение?

Бибче, тия дни го обмислях - засега съставям план накъде да вървят нещата и може би ще има нещо... Просто бях забила и не загрявах нищо за това как да се развива по-нататък действието.

[bibisita]

Тине,аз пак да те подсетя и тука да драснеш два реда.