ASI-BG.COM • Виж темата - Melek - Ангелът (Мелек)

Melek - Ангелът (Мелек)

Творчески изяви
[pen.png]

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот t1n43t0 » Съб Дек 19, 2009 5:26 pm

Оправих го. Без да искам. [28301_654.GIF]
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот t1n43t0 » Чет Дек 31, 2009 11:01 am

•Глава Осемнадесета•

Мелек се усмихваше на малките, овехтели черно-бели снимки в стария албум. Прехвърляше страница след страница, а пред нея се показваха вече отживели картини, но неизгубили стойността си. Виждаше предците си – баби, дядовци, чичовци, а под снимките с красиви почерци бяха написани имената им. Стараеше се да запомня повечето от тях, макар че практически беше невъзможно паметта й да събере толкова много имена. Забеляза обаче една тенденция – името Мелек се повтаряше във всяко едно поколение. Сега си обясняваше защо и майка й се казваше Мелек – досущ като нея.

- Мелек?! Мелек, какво правиш, мързелуваш ли? – Мелек Кайя влезе леко разтревожена в стаята, но се успокои, когато видя дъщеря си, седнала по турски на кремавия диван.

- Разглеждам семейния албум, майко Мелек. Защо не ми го показа веднага?

- Аз... Аз... – Мелек леко пребледня. – Не исках да избързваме. Скоро щях да ти го покажа.

- Знаеш ли – под всяка снимка има име, но под някои има само по едно? Ето, например тук, в самото начало. Мелек Асил. Но не пише кой е мъжът до нея. Това не е съпругът й, защото го видях малко по-нататък.

- Това е нейн близък.

- Виждала съм някъде това лице... – Мелек присви очи и се наклони към албума. – Така ми е познато...

- Съмнявам се, Мелек. – майка й грабна албума от ръцете й и го сложи на мястото му. – Имаме много работа за вършене, няма ли да помогнеш?

- Само кажи каква? – на замисленото досега лице на Мелек се изписа огромна усмивка.

- Като за начало – смени си дрехите, а после се залавяш с работа на нивата. Дъждът престана, време е за работа, малката. – майка й намигна, а Мелек изтича към стаята си.

През това време в Истанбул Дерийя не можеше да повярва какво точно се случва около нея. Беше седнала на голям кожен стол – оправяха й прическата, грима, маникюра, педикюра. През минута при нея дотичваше някое момиче, носещо рокля, питаше я какво мисли и още преди Дерийя да успееше да отговори, един възрастен мъж отказваше роклята.

Севдан наблюдаваше цялата тази революция от не много далеч – подпрян на рамката на вратата. Усмихваше се на цялата суета на десетките момичета, на нервността на фотографите,... на спокойствието на Дерийя. Макар и учудена, тя запазваше спокойствие, което чак притесняваше и депресираше останалите.

Най-накрая възрастният мъж одобри една от роклите. Керемиден цвят, който изобщо не допадна на Дерийя, но който се връзвал с декорите и с цвета на продукта. Дерийя дори нямаше смелост да попита какъв е продуктът, а пък още по-малко да се възпротиви на роклята – просто я грабна и се скри зад паравана. Поне три момичета се надпреварваха да й помагат, но Дерийя просто махна фриволно с ръка и ги отпрати. След няколко минути излезе отвътре. Суетнята и напрежението някакси се изпариха и в неголямата зала настана гробна тишина. Всъщност, сега беше ред на Дерийя да се суети. Тя се завъртя няколко пъти, оглеждайки се през това време в няколкото близки огледала, за да се увери дали всичко е наред. Правеше недотам одобрителни физиономии, говореше си сама, дърпаше ту тук, ту там, за да бъде всичко изрядно.

Севдан се повдигна от небрежната си (и плейбоска, смеем да кажем!) поза – подпрян на вратата – и застана като каменна статуя. Единственото, което мърдаше, бяха очите му, които се опитваха съвсем безсрамно да изпиват всеки сантиметър от Дерийя. Макар в началото и той да не одобряваше съвсем керемидения цвят, сега беше готов да се закълне, че това беше най-красивото създание, което някога бе виждал.

Изведнъж усети, че сините очи на Дерийя са приковани в него и на лицето й лека-полека се изписва лукава усмивчица. Всичките погледи се устремиха към Севдан и той се принуди да извърне глава настрани – дори и с цената на леко поруменяване на бузите.

- Имам идея, приятели. – Дерийя лекичко – колкото да не повреди роклята, се приближи към Севдан. – Защо не включим и господин Севдан в рекламата? Нали и без друго той е един от собствениците на холдинга?

- Аааа... – Севдан се опита да се възпротиви, но всички в залата заръкопляскаха. Неусетно, две груби ръце го хванаха и го бутнаха зад паравана. Подадоха му костюм и черна риза, а този път пет момичета се засилиха да му помагат – с писък. Е, Севдан не искаше особено да ги отпраща, но Дерийя ги погледна строго и те се дръпнаха настрани, засрамени.

- Много добра идея, госпожице Дерийя. Вие елате с мен – да Ви покажем как да застанете и какво точно да правите...

- Това е телевизионна реклама, нали?

- По-скоро... фотосесия за списания. И за автореклами.

- А, така... Като тръгна из Турция – навсякъде да блестя. - Дерийя цъкна неодобрително с език.

- Холдингът е международен.

- Брилянтно. – Дерийя се засмя бодро. В това време Севдан се изкашля зад нея. Две от предишните пет момичета пак се затичаха да му помагат. Дерийя обаче ги изпревари и се приближи до него, за да му оправи вратовръзката. Накрая се нацупи и я махна. – Мисля, че е по-добре без нея. – Севдан я изгледа с тънка усмивка. Тя му откопча две-три копчета от ризата, което накара гъста руменина да избие по бузите й. Севдан хвана ръцете й и ги целуна последователно, след това се приближи до нея и й прошепна:

- Няма да ти простя това, че така ме натопи за тази реклама. Ще видиш ти! – той се засмя и я дръпна пред фотографите. – Сега ни кажете как трябва да застанем и какво точно да правим!

Суетнята и напрежението започнаха отново с пълна пара. Дерийя вече започваше да се изморява, а и часовете се нижеха като дни. Тя беше висока, затова високите токчета допълнително я изморяваха. Севдан обаче пък се чувстваше конфортно – още повече, че повечето от кадрите се състояха в това той да прегърне Дерийя близо до себе си. Доста често и двамата правеха импровизации – особено когато, под въздействие на напрежението (и болките в краката на Дерийя!), двамата решаха да се шегуват един с друг. Именно тогава се получаваха най-хубавите кадри. Слънчеви и засмяни, на фона на блестящия червен надпис Yılmaz Holding, Севдан и Дерийя се грижеха за просперитета на фирмата, докато на 210 километра от Истанбул – в Карасу, облаците тепърва надвисваха.
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот t1n43t0 » Пет Яну 15, 2010 6:44 pm

•Глава Деветнадесета•

Над Карасу грееше слънце – нещо, обичайно за тези места – първо дъжд, а след това пек, сякаш нищо не се беше случило. Бодрите песни на възрастни и млади жени, та дори и малки момиченца, огласяха нивите. Чуваха се весели възгласи на мъже, а по-младите дори подсвиркваха на някое хубаво момиче, извисяващо глас. Мелек се смееше на момичетата на нейната възраст, които запретваха ръкави и усърдно размахваха оръжия на труда, а някои от тях дори се инатяха да подкарат тракторите. Беше облечена в тъмносиня рокля, стигаща малко под коленете, леко чуплива, която съвсем незабележимо се полюшваше при слабия полъх на вятъра. Трябваше да признае, че се чувстваше съвсем не на място в цялата тази обстановка – не знаеше как да копае, не знаеше как да кара трактор, а и не притежаваше каквито и да било гласови данни, за да се включи в общия хор. Единственото, което можеше, а и винаги правеше, бе да се усмихва.

Лъскава черна кола спря на прашния път до нивата, на която работеха Мелек и семейството й. Тя веднага я позна – беше колата на Мурат. Усмивката на лицето й се разшири, като в допълнение с нея се прибави и гъста руменина. Тя не помръдна от мястото си, сложи ръка на челото си, за да не блести слънцето директно в зелените й очи, и повдигна глава. Отсреща Мурат направи същото. В далечината погледите им се засякоха и той й се усмихна. После се провикна:

- Тези сламки по роклята много Ви отиват, госпожице Мелек! – той се засмя и я изгледа с насмешка. Тя се опита да го изгледа укорително, крачейки към него, но не успя и вместо това се разсмя. Най-накрая го достигна, но се спъна в някакво клонче и леко залитна напред. Подпря се на Мурат, а той й помогна да излезе на пътя, до него. В далечината Мелек Кайя надигна глава, след което тежко преглътна и я поклати.

- Опитвам се да свикна с тукашната работа.

- Виждам, виждам. Но не забравяй, че имаш работа и с моя холдинг.

- За съжаление... – Мелек въздъхна престорено тежко, а Мурат присви очи. Тя го плесна по рамото шеговито. – Ти да не ме следиш? Нивата е извън градчето. Накъде си тръгнал така?

- Баща ми спешно ме вика в Истанбул.

- Това не е главният път за Истанбул.

- Удивяваш ме с остроумието си.

- Не си забавен. – Мелек поклати глава и цъкна с език. Той се усмихна с ъгълчето на устните си. После протегна ръка и махна една сламка от косата й.

- Радвам се, че попита кога ще се върна. - той я изгледа иронично.

- Кога ще се върнеш? - попита го с престорено детинско любопитство.

- Нямам представа.

- Затова и не питах. – Мелек вдигна рамене с въздишка. Мурат се засмя бодро.

- Може да дойдеш с мен... – той наведе глава, единствено вдигайки очите си. Приличаше на малко детенце, искащо играчката си.

- Мурат... Те... – Мелек посочи родителите си в далечината. – Те имат нужда от мен. Затова искам да остана известно време тук, в Карасу. Иска ми се и в Истанбул да отида – липсва ми досегашният живот, липсват ми хладните вечери край Босфора, но имам дълг, който трябва да спазя – ако не за тях, то поне за себе си.

- Както решиш. Но, моля те, поработи по общия ни проект. Баща ми едва ми разреши да дойда в Карасу, а като му кажа, че са възникнали проблеми по тукашните проекти, никак няма да се зарадва.

- Защо? В застой е единствено проектът с нашата банка. – Мелек скръсти ръце и прие сериозен вид. – А с Кемал нещата не са ли наред?!

- Мелек, да не започваме... – Мурат неспокойно се размърда и въздъхна тежко.

- Аз имам среща с него тази вечер, в 8. Да поговоря?

- Имаш среща с него? – Мурат също доби сериозен вид. Изправи се и погледна Мелек строго.

- Мхм. Ако искаш, ще пого...

- Няма нужда, Мелек. – Мурат я прекъсна рязко и прехапа устни леко ядосано. – Сигурен съм, че имате за какво друго – той натърти на тази дума, - да си говорите.

- Мурат, защо се държиш така? – Мелек потърси очите му, но той предвидливо се извърна настрани и тръгна обратно към колата си. – Добре... той ми се обади и...

- Разбира се. – Мурат отвори вратата на колата си, но Мелек го спря да се качи вътре. Той я стрелна с поглед. Зелените й очи шаваха по неговите черни. – Ще ме пуснеш ли? Закъснявам.

Неспокойните светлозелени очи изведнъж станаха тъмнозелени – като бушуващ океан. Мелек стисна устни и учести дишането си. Леко побутна вратата към Мурат.

- Разбира се. – тя наблегна на тези думи. – Ще те пусна. Закъсняваш.

- Благодаря. – Мурат се качи в колата и затвори с все сила вратата й. След това я запали и даде малко на заден ход, след което натисна мощно педала на газта и потегли, сред облаци от прах.

Мелек закрачи обратно по нивата. От очите й излизаха пламъци. Всеки път, когато водеше нормален, дори весел разговор с Мурат, се стигаше до преломния момент, в който той решеше, че тя греши в нещо, обиждаше се, ставаше груб, обръщаше й гръб, съвсем съзнателно поставяше бариера между тях, отблъскваше я, оставяше я сама. Именно тогава и тя усещаше как нещо се надига в нея – нещо адски силно и неописуемо – нещо, което за първи път изпитва – нещо, което не можеше да потисне или спре. Изгаряше я отвътре – точно, като черните му като бездна очи, в които потъваше и се давеше, без да можеше да си поеме въздух.

- Мелек! Мелек, дъще, къде си? – Мелек Кайя разтърси дъщеря си, след което я целуна звучно по бузата. Баща й също приближи до двете и погали Мелек по косата. – Къде си, мила? Тялото ти е тук, но за друго си мислиш?

- Майко, ще се разсърдите ли ако отида за около седмица в Истанбул?

- Не, мила, защо? Ти там си израснала, все пак. – Мелек Кайя погледна несигурно към съпруга си. Не беше съвсем убедена в искреността на отговора си – и искаше Мелек да бъде винаги до нея, и отлично съзнаваше в същото време, че тя чувстваше Есин като своя майка много повече от нея. И, все пак, силният й и неоспорим майчински инстинкт й подсказваше, че в дъното на въпроса на Мелек не стоеше Есин Умут, а по-скоро... Мурат Йълмаз.

- Става въпрос за това, че...

- Есин ти липсва, знаем. – Керем прекъсна дъщеря си и я прегърна силно. Самата Мелек все още беше леко ядосана от случилата се между нея и Мурат словесна престрелка отпреди минути.

- Именно. Не зная как е. А и нали скоро я изписаха от болницата – искам да я видя.

- И Истанбул ти липсва, сигурно. – Керем се усмихна широко. Съпругата му се опита също да се усмихне, но си пролича, че не постига особени успехи в това.

- Мхм. – Мелек кимна с глава и преглътна тежко. – Няма да тръгвам веднага. Искам да уредя работите по проекта между холдинга на Йълмаз и нашата банка тук, в Карасу. После ще тръгна. Това ще стане след около три-четири дни, най-вероятно.

- Когато решиш. Тъкмо ще купиш някои платове за майка си от Истанбул. Както видя, тя обича да шие, но не всичко се намира в малко градче като нашето. Още повече – нейните специфични капризи, знаеш. – Керем се засмя бодро. Мелек също се усмихна и целуна първо майка си, а после и баща си по бузите.

- Аз ще вървя към чифлика. Искам да се изкъпя, защото в 8 ще излизам.

- С кого? – Керем сбърчи вежди и изгледа дъщеря си въпросително. Съпругата му го прегърна през кръста и се усмихна малко поуспокоено.

- С един съдружник. – отговори Мелек Кайя.

- Отново Йълмаз?

- Не, татко – с един мъж на име Кемал. Той е от другия проект. Запознахме се с него преди няколко дни, в Истанбул.

- Добре, дъще. – Керем отново се усмихна. – Пази се!

- До довечера, татко!

- И да не закъсняваш, чу ли? – Мелек Кайя се провикна след дъщеря си. Мелек излезе отново на прашния път и закрачи бавно, а после по-бързо и по-бързо към чифлика. Часът беше около четири и половина следобяд – имаше премного време, за да се оправи и подготви за осем. Но искаше да се прибере, да си почине, да обмисли добре ситуацията и да действа така, както намери за най-добре. Щеше да говори с Кемал само по работа и нищо друго. Зелените й очи изразяваха леко притеснение от това как ще протече срещата. В другия край на града, кафявите очи на Кемал блестяха от хитрост и лукавост. А постепенно оставящи Карасу зад гърба си и насочващи се към Истанбул, черните очи на Мурат пламтяха от непознато за него чувство.
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот alice in wonderland » Пет Яну 15, 2010 7:01 pm

Тинче нали знаеш, че си чудесна - а тази глава е мехлем за душата ми. [11363_980.GIF] Мерси, че не ни забравяш.
Изображение
"Bana bak, banaaaa..."
Аватар
alice in wonderland
Модератор
Модератор
 
Статус:
Мнения: 7675
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 5:41 pm
Местоположение: В страната на чудесата ......
Skype: geris861
Пол: Жена

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот bibisita » Пет Яну 15, 2010 9:56 pm

Тинче благодаря ,крайно време беше добре си почина 2 седмици постоянно проверявах има ли нещо ново. [Demir.gif]
Изображение
Аватар
bibisita
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 2701
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 10:08 pm
Skype: bibisita1
Пол: Жена

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот t1n43t0 » Съб Яну 16, 2010 11:00 am

Гери, Бибисита --> [10665_504.GIF] [10665_504.GIF]
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот t1n43t0 » Пон Яну 25, 2010 8:27 pm

•Глава Двадесета•

Мелек отправи поглед към тъмносивия циферблат на стенния часовник. Още няколко минути я деляха от осем. На пръв поглед, срещата й с Кемал беше съвсем обикновена и всеки друг, гледащ я отстрани, би си помислил, че преувеличава, придавайки й такова голямо значение, но за Мелек това далеч не беше така. Не знаеше защо точно, но вътрешно чувстваше, че тази среща беше важна за нея и от това зависеше не само тя, а също така и Мурат. Незнайно и за нея защо, но осезаемо.

Остър клаксон я откъсна от мислите й и върна погледа й обратно към огледалото пред нея. Тя оправи за последно черната си рокля, след което очите й съзряха колието на Кемал, което си бе сложила. Знаеше, че това на Мурат отива много повече както на тоалета, така и на мислите и чувствата й, и настроението й, и усещането й, и... тя свали това на Кемал и сложи това на Мурат. Сега вече се усмихна на отражението си в огледалото, някак поуспокоена.

Звукът на клаксона оттекна още няколко пъти, а след това беше последван от нетърпеливо чукане по вратата. Мелек веднага предположи, че това бе майка й. Грабна бързо фееричния шал от леглото зад себе си, след това и малката черна чантичка, и отвори вратата на стаята си. Беше права – Мелек Кайя стоеше пред нея, сложила ръце на устата си, и усмихваща се само с очи на дъщеря си.

- Много си красива, дъще... – Керем Кайя тъкмо приближи до двете и целуна дъщеря си по бузата. – Чифликът отдавна не е сиял с такава красота.

- Трябваше да облека друга рокля, но първо тази попадна пред очите ми, и...

Клаксонът отново я върна към реалността и за пореден път прекъсна мислите й.

- Мисля, че господин Кемал те чака нетърпеливо. Да не продължаваме нашите сладки разговори тук, че ще събуди околността. – Мелек Кайя се засмя и подканващо побутна дъщеря си. Мелек прати въздушни целувки на майка си и баща си и излезе навън. Кемал се беше подпрял на предния капак на колата си и чакаше идването на Мелек с огромен букет червени рози и огромна... усмивка. Мелек се опита да се усмихне, но единственото, което се получи, беше леко извиване на устните нагоре.

- Отново прекрасна... – Кемал продължи да се усмихна широко (определено не престорено!), след което вежливо й подаде букета. Тя го взе – по принцип, в такива случаи се опитваше да вдъхне от аромата на цветята, но този път не го направи. Опитваше се да бъде максимално предпазлива. Кемал отвори вратата на колата си и покани Мелек вътре. Напрежението, което доскоро я тресеше, сега някак се бе уталожило, и в ушите й кънтяха думите на Мурат „сигурен съм, че имате да какво друго да си говорите”. Според нея, нямаха. Но по тънката усмивка, с която Кемал сега караше колата си и често я гледаше с периферното си зрение, вероятно не беше съвсем така.

Рибният ресторант наистина се оказа възхитително място – не много лъскаво, но достатъчно, за да се разбере, че клиентите му бяха хора с възможности и висок социален статус. Всъщност, Мелек никога не би се впечатлила от подобно нещо, ако обстоятелствата не бяха именно такива. Много хубав, луксозен ресторант, най-добрата маса, с чудна гледка към морето, само за двама, на свещи. Подозрението й се засилваше. А с него – и вярването в правотата на думите на Мурат.
Кемал дръпна стола на Мелек и й помогна да се настани. След това бързо грабна букета от ръцете й и помоли стоящия наблизо келнер за ваза. После седна срещу нея и й подаде менюто. Мелек поклати глава, отказвайки.

- Каквото ти избереш, нямам претенции.

Кемал кимна на келнера, който бързо се запъти (явно) към кухнята, оставяйки него и Мелек сами. Тя погледна вяло през прозореца, където видя как лунната светлина правеше пътека по малките вълни на морето. Усмихна се тихо, след това наведе глава. Искаше й се компанията й да беше друга, искаше й се нещата да бяха малко по-други – не така объркани.

- Замислена ми се струваш... – Кемал се усмихна, опитвайки се да прикове погледа на Мелек към себе си. Тя леко вдигна очи и също се усмихна.

- Няма нищо. Опитвам се да свикна с живота тук. Не ми е лесно. А и днес доста се изморих.

- Това намек ли беше – да приключваме по-бързо с вечерята си?

- Не исках да те обидя, просто... – Мелек се усмихна любезно на келнера, който постави салатата пред нея. Кемал се изкашля.

- Сигурно се чудиш защо пожелах да се видим...

- Всъщност... – Мелек, разбира се, искаше да отговори „да” на въпроса, но Кемал веднага я прекъсна. Отново нетактично.

- Разбрах за случилото се с Есин и с Кайя. Не зная дали да съжалявам, или да се радвам. – Кемал преглътна тежко и отправи въпросителен поглед към Мелек.

- За това ли ме извика?! За да говорим за моя личен живот и за проблемите в него? – Мелек остави приборите си в чинията си леко рязко и изгледа сурово Кемал.

- Донякъде. Известно ти е, че с Мурат Йълмаз работим по общ проект, свързан с досегашното ми пребиваване в Америка...

- Накъде клониш? – разговорът с Мурат от по-рано през деня отново с пълна скорост връхлетя Мелек.

- Ще се откажа от проекта, защото мисля, че с него не сме добри съдружници.

- Имаш другиго наум?

- Всъщност, да. Теб.

- Не те разбрах? – Мелек изгледа Кемал въпросително. Той й отговори със загадъчна усмивка.

- Съветвам те да се откажеш от проекта с Йълмаз и да започнеш такъв с мен.

- На какви основания? – Мелек се усмихна иронично. – И това, че имате някакви пререкания с Мурат Йълмаз, не е съвсем основателна причина.

- Не аз имам пререкания с него, Мелек. По-скоро проблемът е във взаимоотношенията на семейството ти с неговото.

- Съвсем ме обърка, Кемал. Не разбирам за какво говориш.

- Бих те посъветвал да разпиташ Кайя за връзките им с Йълмаз в миналото си. – Кемал направи кратка пауза. – Или, ако те не ти кажат, можеш винаги да попиташ Есин – предишната си майка, за връзката й с Атеш Йълмаз.

Мелек сбърчи чело. Изведнъж в главата й изникна писмото на Есин, когато се сбогуваше с нея, казвайки й, че не е биологичната й майка и разкривайки й кои всъщност са родителите й. Наистина, беше споменала нещо за някой си Атеш, с когото е имала връзка и от когото е било детето й, но...

- Не може да е той! – тя не се усети, че каза това на глас.

- Извинявай? – Кемал отпи съвсем леко от чашата с бяло вино пред себе си.

- Не знам откъде си наясно със семейството ми, но... нямаш право да се ровиш в личния ми живот – вече ти го казах. – Мелек грабна чантичката си. Понечи инстинктивно да грабне и букета, но се отказа, изпъхтявайки тежко. Стана от стола си, а същото направи и Кемал.

- Мелек, не исках да те обидя. По-скоро исках да те предпазя. Семейството ти – и Есин, и Кайя... те крият твърде много тайни. Трябва да си наясно с това. И всичките им тайни са свързани с Йълмаз.

- Виж, Кемал... Аз имам проект, започнат с Йълмаз. С Мурат Йълмаз сме в прекрасни отношения...

- Повече от прекрасни, предполагам. – Кемал цъкна издразнено с език.

- И това не влиза в твоите работи. – Мелек махна фриволно с ръка. – Приех поканата за тази вечеря, защото наистина мислех, че можем да седнем и да поговорим като приятели, но...

Кемал обаче не я остави да довърши, а вместо това се наведе към нея, грубо я хвана за шията, след което впи устните си в нейните. Тя се опита да се съпротиви, но той я притисна към себе си, неразделяйки устните им. Мелек усещаше, че не може да диша, но преди всичко усещаше, че подозренията й за тази нощ постепенно се оказват правилни. Най-накрая успя да се отскубне от него и се засили да му зашлеви шамар, но спря ръката си във въздуха.

- Знаеш ли... – тя присви устни и се усмихна иронично. – Не си заслужава. Може би наистина ще прекратиш проекта си с Йълмаз, щом толкова искаш. Едва ли ще бъде толкова възхитен Мурат Йълмаз да разбере с какъв точно човек си има работа... – Мелек се отдръпна настрани и със забързана походка излезе от ресторанта. Кемал се почеса по брадичката, обърна се, проследявайки излизането на Мелек, след което се усмихна лукаво.

- Едва ли Мелек и Керем Кайя, драга ми Мелек, ще бъдат толкова възхитени да разберат за отношенията ти с Йълмаз. Едва ли... – Керем седна обратно на стола си и отпи поредната глътка от чашата си с бяло вино.
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот alice in wonderland » Пон Яну 25, 2010 8:36 pm

Ах този Кемал какви ги мисли, Тинче мила страхотно е, тъкмо влизам във форума и веднага като видях, че в личното творчество има ново си казах "Това е нова глава от любимото ми четиво", увлекателно [10665_504.GIF] както винаги. Бравос.
Изображение
"Bana bak, banaaaa..."
Аватар
alice in wonderland
Модератор
Модератор
 
Статус:
Мнения: 7675
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 5:41 pm
Местоположение: В страната на чудесата ......
Skype: geris861
Пол: Жена

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот t1n43t0 » Пон Яну 25, 2010 8:43 pm

Ей, миличко Герче... Тая глава съм я почнала от 5 дни - много тегава стана... [kangura_cry2.gif] Ама Кемал го изяде. [laughing5.gif]
Мерси, милааааааа! [236.gif] [236.gif] [236.gif]
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот bibisita » Нед Яну 31, 2010 9:42 pm

Тинче,не трябваше ли вчера да пуснеш нова глава или сега ще излиза в понеделник,нещо май започна да бъркаш датите моля те вземи се в ръце и давай че чакаме. [emo-2bye.gif]
Изображение
Аватар
bibisita
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 2701
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 10:08 pm
Skype: bibisita1
Пол: Жена

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот t1n43t0 » Нед Яну 31, 2010 9:44 pm

bibisita написа:Тинче,не трябваше ли вчера да пуснеш нова глава или сега ще излиза в понеделник,нещо май започна да бъркаш датите моля те вземи се в ръце и давай че чакаме. [emo-2bye.gif]

Имам пет изпита тая седмица, в рамките на 3 дни, а после заминавам за Пловдив - в четвъртък, а в неделя се връщам. Няма как. Чак другата седмица. Мъча се, ама ми трябва време за дадената глава - да се концентрирам. Иначе можех за 20 минути да напиша нещо, ама глупост щеше да е. [87.gif]
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот t1n43t0 » Съб Фев 13, 2010 2:25 pm

Понеже, когато с Герито се видяхме в Пловдив, тя ми каза: "Знам аз, усещам, че няма да продължиш романа...", да ви кажа. Бая имам за учене, а сега готвя и бал, и 18 години, за който вече правим резервации (в Sin City [canim.gif]), та... не искам да ми се сърдите, и не съм ви забравила. Просто, когато ми се отвори добро временце, веднага ще драсна нещо. Няма да го спра. [kalp.gif]
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот becholina » Нед Фев 14, 2010 7:16 pm

Тинче [236.gif] [236.gif] [236.gif] , затъжих се за теб , бе кака [kalp.gif]
Изображение
Изображение
Аватар
becholina
ОТЗ
ОТЗ
 
Статус:
Мнения: 1801
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 10:06 pm
Местоположение: Вече и аз не знам къде...:))
Пол: Жена

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот t1n43t0 » Съб Фев 27, 2010 12:48 pm

•Глава Двадесет и Първа•

Когато почувства мекия допир на копринения чаршаф до тялото си, Мелек си позволи да затвори очи. Веднага, като на бърза филмова лента, пред погледа й минаха последните дни – раздялата с Есин, срещата с истинските й родители, Мурат, Кемал... Мурат. Каквото и да правеше, отново се връщаше към мисълта за него.

Мелек отвори очи и седна по турски на леглото си. Срещу нея, леко матовото стъкло на старото семейно огледало отразяваше нежните й черти. Беше млада, беше красива, беше богата, имаше не едно, а две любящи семейства. И... не знаеше нищо за тях. Мелек беше от тези хора, които се задоволяват само с обичта, която дават и която получават – не й трябваше да се бърка в неща, които не я засягат. Но сега беше различно.

Думите на Кемал я бяха провокирали и събудили задрямалото в нея любопитство. Когато ги съпоставяше наум със скорошните действия на Есин и родителите си, както и с факта, че Мурат й бе споменал за това, че баща му не бил съгласен с идването му в Карасу, Мелек сама осъзнаваше, че пред нея се оформяше един пъзел с хиляди разпилени парченца. Парченца, които тя трябваше да нареди.

По-рано днес тя беше намерила семейния албум и бе разгледала снимките. Възможно ли бе онази жена, за която попита майка си, да е имала връзка с някой от рода Йълмаз? Мелек Кайя й бе казала, че жената е нейна далечна баба, а мъжът до нея е нейн познат. Но дали наистина беше така?

Ами онзи Атеш, за когото Есин й беше писала в писмото си? Не е ли той Атеш Йълмаз? Възможно ли е той да е бил женен и да е имал връзка с невинната и нищо неподозираща Есин? Да я е оставил, а тя да е носила неговото дете?

Не, не беше възможно. Мелек разтърси глава и стана от леглото. Започна да обикаля из стаята нервно. И, все пак, всичко това звучеше достоверно и логично. Дали Мурат знаеше нещо по въпроса? Мурат – пак той изскочи в мислите й.

Огледалото долови бегла усмивка по лицето на Мелек и й отвърна със същото. След това гъста руменина покри бузите й и тя се изкокоти, разтърсвайки леко начупената си черна коса. На вратата на стаята се почука и, без да изчака отговор, вътре влезе Керем Кайя.

- Как мина вечерята, дъще? – той застана до нея и сложи нежно ръката си на рамото й. – Очаквах да се прибереш по-късно.

- Мина сравнително добре. Е, не очаквах темата на разговора ни с господин Кемал да се обърне в такава посока, но... – Мелек се усмихна и погали ръката на баща си.

- Разочарова ли те с нещо? Обиди ли те? – в очите на възрастния мъж се четеше безпокойство. В това време в стаята влезе и Мелек Кайя, с чаша вода и хапче в ръка.

- Керем, забрави да си изпиеш лекарството. – тя му подаде чашата и хапчето и се усмихна на дъщеря си. Погали я по косата. – Случило ли се е нещо, мила?

- Майко, искам да те питам нещо.

- Слушам те? – Мелек взе от Керем вече празната чаша.

- Не знам как точно да те попитам...

- Не трябва да се притесняваш, все пак сме ти родители. – Мелек Кайя още веднъж погали дъщеря си – този път по бузата. Усмихна й се благо.

- Майко, господин Кемал ми спомена, че моя род имал връзка с този на Йълмаз...

Празната чаша в ръцете на Мелек Кайя полетя надолу и при съприкосновението си с пода, се разпиля на малки и големи парченца. Мелек проследи падането на чашата, след което вдигна поглед към майка си, която сега беше бледа.

- Значи е истина?! Господин Кемал е бил прав – имаме нещо общо с Йълмаз.

- Достатъчно, Мелек. – Керем протегна ръка към нея, съвсем внимателно, макар и самият той да бе пребледнял.

- Не, искам да разбера каква е връзката ни с тях...

- Не искаш! – Мелек Кайя удари с юмрук по тоалетката. Старото матово огледало потрепери.

- Мелек, недей... – Керем сега се обърна към съпругата си и се опита да я прегърне, за да я успокои. Тя обаче вече бушуваше.

- По-добре прекъсни всички връзки с Йълмаз, Мелек, чуваш ли ме? Забранявам ти повече да споменаваш това име в тази къща! Забранявам ти! Достатъчно слушах за общия ти проект с Мурат Йълмаз. Стига ми вече вашето приятелство. Стига! Достатъчно!

- Но, майко... – Мелек се опита да се възпротиви. Вместо успокоение, обаче, тя получи заканващия се пръст на майка й пред лицето си.

- Много внимавай, Мелек, много внимавай! Една погрешна стъпка в посоката на Йълмаз, и с нас е свършено! – Мелек Кайя излезе бясна от стаята. Керем се обърна към дъщеря си, която беше ядно стиснала юмруци, а в очите й се четеше ярост, примесена с безпокойство.

- По-добре послушай майка си, Мелек. Йълмаз са опасни хора, не се забърквай с тях. Казваме го за твое добро. – Керем целуна набързо дъщеря си по челото и тръгна след съпругата си. Мелек затвори вратата след тях и завъртя малкото ключе. Подпря гърба си на нея. Пое си дълбоко въздух.

- Не, няма да прекратя отношенията си с Йълмаз. Вместо това, ще разбера какво са сторили те на рода ми и какво ние на тях. Ще разбера всичко. – Мелек кимна с глава, присвила устни. Очите й се спряха на снимка на кулата Галата на нощното й шкафче. – За целта, обаче, ще се върна отново в Истанбул. И ще започна историята от самото й начало... – Мелек отвори гардероба и извади огромния си куфар оттам. Зае се да подрежда дрехите си в него. В крайна сметка, всичко започваше от Истанбул.
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот queen_of_spades » Съб Фев 27, 2010 2:15 pm

Тинче, слънце талантливо [kalp.gif] [emo-iloveu.gif]
queen_of_spades
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3648
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 8:45 pm

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот alice in wonderland » Съб Фев 27, 2010 3:55 pm

[10665_504.GIF] Ей ама Тинче страхотна е тази глава, заслужаваше си чакането, на един дъх я изчетох, да знаеш кратка ми се стори. [happy0195.gif] [happy0195.gif]
И пак краят впечатлява - всичко започва в Истанбул и снимката на Галата [kalp.gif] Подпали фитила за следващата глава ....
Изображение
"Bana bak, banaaaa..."
Аватар
alice in wonderland
Модератор
Модератор
 
Статус:
Мнения: 7675
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 5:41 pm
Местоположение: В страната на чудесата ......
Skype: geris861
Пол: Жена

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот bibisita » Съб Фев 27, 2010 10:38 pm

Точно,вече мислех да те прекоря,че шеташ из другите теми ,а тука не минаваш и то па Изненада.
Хареса ми изчетох я веднага ,въобще не оставих за утре.Доволна съм. [10657_441.GIF]
Изображение
Аватар
bibisita
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 2701
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 10:08 pm
Skype: bibisita1
Пол: Жена

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот t1n43t0 » Пон Мар 01, 2010 6:08 pm

Мамини златнички, мартенички! [laie67dgirltv7.gif] [laie67dgirltv7.gif]
Благодаря ви и на тринките, много сте мили (както винаги), много си ви обичам! [kalp.gif] [kalp.gif] [kalp.gif]
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот galq75 » Пон Мар 01, 2010 6:10 pm

Тинче пак съм проспала новата глава, но сега я прочетох. Благодаря мила "Кудрет"
Изображение
Аватар
galq75
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 1895
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 10:14 am
Пол: Жена

Re: Melek - Ангелът (Мелек)

Мнениеот t1n43t0 » Пон Мар 01, 2010 6:11 pm

galq75 написа:Тинче пак съм проспала новата глава, но сега я прочетох. Благодаря мила "Кудрет"

Вай, вай, вай! *скрива се засрамено в колибката* [difus_blush2.gif]
Гале, [10665_504.GIF]
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

ПредишнаСледваща


  • Advertisement

Назад към Лично творчество

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта