ASI-BG.COM • Виж темата - Любими стихотворения

Любими стихотворения

Всички интересни неща, които обичате да правите!

Любими стихотворения

Мнениеот t1n43t0 » Съб Яну 30, 2010 7:49 pm

По молба на Морганчето, отварям тема за стихотворения - независимо от кой автор, от коя епоха, какъв стил. И така... очакваме ви с огромно нетърпение!!! [10665_504.GIF]
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот queen_of_spades » Съб Яну 30, 2010 8:03 pm

Докато си напиша поста в другата тема, вие отворихте тази.
Пускам го и тук:
Прочетох най-накрая пътеписа на Тинчето за Истанбул - страхотен . Браво,Тинче [28300_634.GIF]

Като казахте Вапцаров, веднаха се сетих за това:

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.


Мисля,че няма нужда от коментар.

queen_of_spades
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3648
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 8:45 pm

Re: Любими стихотворения

Мнениеот t1n43t0 » Съб Яну 30, 2010 8:05 pm

Мерси много, кралице. Радвам се, че пътеписчето ти е харесало. [236.gif] [236.gif] [236.gif]

Ето любимото ми стихотворение...

ВЯРА
Никола Вапцаров


Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот t1n43t0 » Съб Яну 30, 2010 8:05 pm

И любимото ми съвременно стихотворение...

Тема за самотна цигулка и скъсани струни
Иля Велчев


Опитах се да те целуна

и те целунах, тъй нежно,

почти толкова нежно,

както целувах Нея.

Опитах се да ти прошепна

нещо ужасно мило,

почти толкова мило,

както шепнех на Нея...

Опитах се...

Дори и дъжд валеше,

романтичен и истински,

но не беше същият дъжд,

беше почти.

И същият смешен стих

си спомних -

"Жената - кръст, Мъжът - Христос!

Любов ли е това, любов?"

Но не беше същият стих,

беше почти.

И ти беше много красива и влюбена,

може би още по-красива и влюбена от

Нея,

но беше ти.

И аз бях много силен и интересен,

може би още по-силен и интересен,

но не бях аз.

И стана страшно, безизходно и сиво,

сърцето си отиваше от мен.

А аз изплашено му казах:

Сърце, измислица е всичко с нея. Лъжа!

Не е била Тя никога. Не е!

А то горчиво се изсмя!

Тя... беше!
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот hobitova » Съб Яну 30, 2010 8:24 pm

И аз да споделя нещо. Навремето това стихотворение беше любимото на целия ни випуск в гимназията. И сега е така заедно с всички прекрасни стихове на магьосника Д.Дамянов


http://www.youtube.com/watch?v=Ln5CaIq5XKo
ИзображениеИзображение
Аватар
hobitova
пристрастен
пристрастен
 
Статус:
Мнения: 496
Регистриран на: Пон Дек 21, 2009 7:22 pm

Re: Любими стихотворения

Мнениеот galina_malina » Съб Яну 30, 2010 8:26 pm

Пейо Яворов

Слова
Слова, на изповед слова в душата ми се раждат,
раждат, мрът, -
въглени, които пламват - въглени, които светят
в моя път -
които гаснат.

Берат се и река ще да нараснат
в гърдите ми на разкаянието сълзи
непрестайни,
разрушително потайни,
и пак ще бъде лед ледът им разтопен:
че аз съм сам, че няма никой окол мен.

И до главата ми с участие склонил глава,
кой на утеха тихите слова
ще мене да промълви тепло, беззаветно?

И сълзи, в обич сълзи, безотчетно
за мене с мене да пролей,
кой ще дойде тук?
Безмълвие - ни звук.
Гробище зад мене, гробище пред мене се тъмней.


На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!

Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!
Изображение
Аватар
galina_malina
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 4279
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 10:31 am
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот viki_17 » Съб Яну 30, 2010 8:31 pm

Тинче, благодаря ти, че ми припомни това прекрасно творение на Вапцаров! Аз много го харесвам! Както и Смирнински, Яворов...
В момента се сетих за "Завод", но няма да го "декламирам", защото имам частични пропуски в паметта - срамота, но е факт! [87.gif] Когато си припомня нещо, с удоволствие ще го изрецитирам-виртуално. [087.gif] [107.gif]
Изображение
Image
- Животът е дълъг, ако е пълен…Нека го измерваме с постъпки, а не с време...Сенека
Аватар
viki_17
Дървен философ
Дървен философ
 
Статус:
Мнения: 8958
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 5:30 pm
Местоположение: Перник
Skype: velikdenche
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот queen_of_spades » Съб Яну 30, 2010 8:32 pm

Друго мое много любимо стихотворение:

Я помню чудное мгновенье
К *** -
А.С. Пушкин.

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
В томленьях грусти безнадежной
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.
Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твой небесные черты.
В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.
Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.
queen_of_spades
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3648
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 8:45 pm

Re: Любими стихотворения

Мнениеот t1n43t0 » Съб Яну 30, 2010 8:34 pm

Като сме тръгнали на руско,...

Чёрный человек
Сергей Есенин


Друг мой, друг мой,
Я очень и очень болен.
Сам не знаю, откуда взялась эта боль.
То ли ветер свистит
Над пустым и безлюдным полем,
То ль, как рощу в сентябрь,
Осыпает мозги алкоголь.

Голова моя машет ушами,
Как крыльями птица.
Ей на шее ноги
Маячить больше невмочь.
Черный человек,
Черный, черный,
Черный человек
На кровать ко мне садится,
Черный человек
Спать не дает мне всю ночь.

Черный человек
Водит пальцем по мерзкой книге
И, гнусавя надо мной,
Как над усопшим монах,
Читает мне жизнь
Какого-то прохвоста и забулдыги,
Нагоняя на душу тоску и страх.
Черный человек
Черный, черный!

"Слушай, слушай,-
Бормочет он мне,-
В книге много прекраснейших
Мыслей и планов.
Этот человек
Проживал в стране
Самых отвратительных
Громил и шарлатанов.

В декабре в той стране
Снег до дьявола чист,
И метели заводят
Веселые прялки.
Был человек тот авантюрист,
Но самой высокой
И лучшей марки.

Был он изящен,
К тому ж поэт,
Хоть с небольшой,
Но ухватистой силою,
И какую-то женщину,
Сорока с лишним лет,
Называл скверной девочкой
И своею милою.

Счастье,- говорил он,-
Есть ловкость ума и рук.
Все неловкие души
За несчастных всегда известны.
Это ничего,
Что много мук
Приносят изломанные
И лживые жесты.

В грозы, в бури,
В житейскую стынь,
При тяжелых утратах
И когда тебе грустно,
Казаться улыбчивым и простым -
Самое высшее в мире искусство".

"Черный человек!
Ты не смеешь этого!
Ты ведь не на службе
Живешь водолазовой.
Что мне до жизни
Скандального поэта.
Пожалуйста, другим
Читай и рассказывай".

Черный человек
Глядит на меня в упор.
И глаза покрываются
Голубой блевотой,-
Словно хочет сказать мне,
Что я жулик и вор,
Так бесстыдно и нагло
Обокравший кого-то.
. . . . . . . . . . .

Друг мой, друг мой,
Я очень и очень болен.
Сам не знаю, откуда взялась эта боль.
То ли ветер свистит
Над пустым и безлюдным полем,
То ль, как рощу в сентябрь,
Осыпает мозги алкоголь.

Ночь морозная.
Тих покой перекрестка.
Я один у окошка,
Ни гостя, ни друга не жду.
Вся равнина покрыта
Сыпучей и мягкой известкой,
И деревья, как всадники,
Съехались в нашем саду.

Где-то плачет
Ночная зловещая птица.
Деревянные всадники
Сеют копытливый стук.
Вот опять этот черный
На кресло мое садится,
Приподняв свой цилиндр
И откинув небрежно сюртук.

"Слушай, слушай! -
Хрипит он, смотря мне в лицо,
Сам все ближе
И ближе клонится.-
Я не видел, чтоб кто-нибудь
Из подлецов
Так ненужно и глупо
Страдал бессонницей.

Ах, положим, ошибся!
Ведь нынче луна.
Что же нужно еще
Напоенному дремой мирику?
Может, с толстыми ляжками
Тайно придет "она",
И ты будешь читать
Свою дохлую томную лирику?

Ах, люблю я поэтов!
Забавный народ.
В них всегда нахожу я
Историю, сердцу знакомую,-
Как прыщавой курсистке
Длинноволосый урод
Говорит о мирах,
Половой истекая истомою.

Не знаю, не помню,
В одном селе,
Может, в Калуге,
А может, в Рязани,
Жил мальчик
В простой крестьянской семье,
Желтоволосый,
С голубыми глазами...

И вот стал он взрослым,
К тому ж поэт,
Хоть с небольшой,
Но ухватистой силою,
И какую-то женщину,
Сорока с лишним лет,
Называл скверной девочкой
И своею милою"

"Черный человек!
Ты прескверный гость.
Это слава давно
Про тебя разносится".
Я взбешен, разъярен,
И летит моя трость
Прямо к морде его,
В переносицу...
. . . . . . . . . .

...Месяц умер,
Синеет в окошко рассвет.
Ах ты, ночь!
Что ты, ночь, наковеркала?
Я в цилиндре стою.
Никого со мной нет.
Я один...
И разбитое зеркало...
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот viki_17 » Съб Яну 30, 2010 8:39 pm

А анджък - намерих го!


ЗАВОД

Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът - тежък, скучен. -
Живот без маска и без грим -
озъбено, свирепо куче.

И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.

Във залите плющят каиши,
трансмисии скриптят
от всеки кът.
И става толкоз душно,
че да дишаш
не би могъл спокойно,
с пълна гръд.

А недалече пролетния вятър
люлее ниви, слънцето блести...
Дърветата опират
във небето,
а сенките -
в заводските стени.
Но как е чуждо
и ненужно тука,
съвсем забравено
това поле!
Една ръка изхвърли на боклука
идилиите с синьото небе.
Защото миг на некаква заблуда,
защото миг с размекнато сърце,
би значело напразно да загубиш
работните си
жилави
ръце.

И този шум
и трясък на машини
ще трябва непременно да крещиш,
да могат думите
разбрано да преминат
пространството, което те дели.
И аз крещях години -
цяла вечност...
Долавях, че и другите крещят -
машините,
завода
и човека
от най-затуления
тъмен кът.

И този крясък стана сплав,
с която
бронирахме живота си така,
че сложиш ли му
прът във колелата -
ще счупиш своята ръка...

И ти, завод, се мъчиш
пак отгоре
да трупаш дим и сажди
пласт след пласт.
Напразно! Ти ни учи да се борим -
ще снемем ние
слънцето при нас.

Завод, притиснал с мъка
толкоз хора
с осаждени от черен труд
лица,
едно сърце във тебе неуморно
пулсира с хиляди сърца.
Изображение
Image
- Животът е дълъг, ако е пълен…Нека го измерваме с постъпки, а не с време...Сенека
Аватар
viki_17
Дървен философ
Дървен философ
 
Статус:
Мнения: 8958
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 5:30 pm
Местоположение: Перник
Skype: velikdenche
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот iva81 » Съб Яну 30, 2010 8:40 pm

Супер темичка:

започвам с Дамян Дамянов

ПРИКАЗКА

Дамян Дамянов

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?


***

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.


***

ПИСМО ДО ТЕБ

Дамян Дамянов

Вдигни очи ! За мен вдигни очи !
Защо? Не питай ! Просто погледни ме !
Помилвай ме и просто помълчи ...
И ако искаш двама да мълчим.
Защо ? Не питай ! Ти ще разбереш -
загледай се в погледа ми влажен
очите, ако можеш да четеш,
очите, вместо мене ще ти кажат.
В тях блести сега една сълза,
а твоят смях е птичка под небето.
Ръцете ти са клонки на бреза,
а аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди.
Очите ти са капчици роса,
в които небесата се оглеждат.
Лицето ти е цялото в светлина,
косите ти горят като житата.
А в моите нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината,
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам.
През тях се вижда твоето сърце
и затуй тъй много те обичам !


П.С. Дама Пика, стихотворението на Пушкине посветено на Анна Керн ми е любимото. [10665_504.GIF]
Изображение
Изображение
"Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати... Те се усещат в сърцето" Хелън Келър

http://www.youtube.com/watch?v=jxoTXdA1K7g -
Аватар
iva81
Глобален Модератор
Глобален Модератор
 
Статус:
Мнения: 5598
Регистриран на: Нед Ное 29, 2009 9:33 am
Местоположение: някъде тук
Skype: ivanjelin
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот viki_17 » Съб Яну 30, 2010 8:52 pm

Христо Смирненски - Цветарка



Христо Смирненски - Цветарка

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна -
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния и гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.

И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити - глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.

А из улицата шумна, под гирлянди електрични,
ето малката цветарка бърза от локал в локал,
де оркестрите разливат плавни звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

С погледа смутен и влажен на прокудена русалка,
между масите пристъпя и предлага плахо тя:
златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка
и усмивката смирена по рубинени уста.

Върху стройното й тяло, върху младостта и цветна,
като черни пипала се плъзгат погледи отвред
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.

И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
понесат се нависоко волнокрили, смели, горди
и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.

Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити - дебне каменния град.



БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.

Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.

Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?

Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!

Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят! [28303_666.GIF]
Изображение
Image
- Животът е дълъг, ако е пълен…Нека го измерваме с постъпки, а не с време...Сенека
Аватар
viki_17
Дървен философ
Дървен философ
 
Статус:
Мнения: 8958
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 5:30 pm
Местоположение: Перник
Skype: velikdenche
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот t1n43t0 » Съб Яну 30, 2010 8:57 pm

Недей, Вики, наскоро минахме Смирненски. Лоши спомени имам от него. [34.gif] Но сега сме на Далчев, когото обожавам:

Дяволско
Атанас Далчев


Стрелките на отсрещния часовник
описват върху своя циферблат
дванайсетте кръга на моя ад
и жънат мойте часове отровни.

И аз лежа на дървения под
с коси от леден лепкав пот измокрени,
и аз умирам в стаята под покрива
тъй близко до самия небосвод.

А долу преминават автомобили,
трамваи като ветрове фучат
и смехове и крясъци звучат,
и тътнат кръчмите и публичните домове.

И за да заглуша във себе си скръбта,
понякога аз сядам на прозореца
и яростно оттам замервам хората
със пръст от старите саксии без цветя.

О, аз разбирам: този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва;
аз съм една ненужна жалка мърша
и мога ли да бъда техен брат?

Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.

1927 г.
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот queen_of_spades » Съб Яну 30, 2010 9:01 pm

Paris at night
Жак Превер
Превод: Веселин Ханчев


Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам
----
Искам три листа любов - бял - да те нахвърля по него,
дори и с черни контури...
черен - себе си да заключа с останали щрихи от бяло...
сив - да запомня
каквото ще има след тебе...
queen_of_spades
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3648
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 8:45 pm

Re: Любими стихотворения

Мнениеот iva81 » Съб Яну 30, 2010 9:06 pm

нещо от Петя Дубарова

ДОБРОТА

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

***

ПРОЛЕТ

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...

***
Изображение
Изображение
"Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати... Те се усещат в сърцето" Хелън Келър

http://www.youtube.com/watch?v=jxoTXdA1K7g -
Аватар
iva81
Глобален Модератор
Глобален Модератор
 
Статус:
Мнения: 5598
Регистриран на: Нед Ное 29, 2009 9:33 am
Местоположение: някъде тук
Skype: ivanjelin
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот viki_17 » Съб Яну 30, 2010 9:09 pm

Яворов

Недей се връща

Недей се връща, не пристъпвай моя праг, -

угасна моя ден.

Усмихнат - призрачен - и драг,

тъй близък и далек от мен,

из миналото образ! Тук и тебе

безмълвие навеки ще погребе

в нощта на моите студени дни...



В нощта на моите студени дни

единствена звезда,

ти хвърляш лъч сред гробни тъмнини; -

о призрачна звезда,

ти грееш в спомена на миналите дни,

мъртви навсегда!

Мъртви навсегда.


Душата ми е пуста...

Душата ми е пуста: буря кратка

помете всичко там. Напразно вече

следа бих дирил от мечтата сладка

по тебе, образ потъмнял! Далече,

цял век далече са от мен

миражите на вчерашния ден.



Все пак аз помня: ти дойде желана,

дойде с душа лист още неизписан,

лист бяла книга. В своя вехта рана

перо намокрих: в спомени улисан,

посегнах аз и писах без покой,

от болка се превивах -

и писах с кръв и гной.



Че ти не бе живяла - а живота

бе мене пък задавил. И той свари

с проклети писмена на богоскота

душата ти чрез мене да нашари.

Перо послушно - копие на цар...

Раних аз твоя дух и своя чар.



В очакване, боязън непонятна

владееше предчувствията мои;

изгубих те - пустиня необятна...

Чух змийски съсък в спомените свои.



Перо послушно, копие на цар! -

Раних аз твоя дух, убих и своя чар.
Изображение
Image
- Животът е дълъг, ако е пълен…Нека го измерваме с постъпки, а не с време...Сенека
Аватар
viki_17
Дървен философ
Дървен философ
 
Статус:
Мнения: 8958
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 5:30 pm
Местоположение: Перник
Skype: velikdenche
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот Vihar » Съб Яну 30, 2010 9:13 pm

Димчо Дебелянов
***

ДА се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
----------------------------------
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!


СИРОТНА ПЕСЕН
Ако загина на война,
жал никого не ще попари -
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби -
приневолен живя сирака
и за утеха, може би,
смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.

Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.

Последния куплет направо ми спира дъха.
Последна промяна Vihar на Съб Яну 30, 2010 9:16 pm, променена общо 1 път
Изображение
Ти виждаш нещата и питаш "защо?",
аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "защо не?"
Джордж Бърнард Шоу
Аватар
Vihar
Модератор
Модератор
 
Статус:
Мнения: 2905
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 10:41 am
Местоположение: пак там
Skype: celleri55
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот viki_17 » Съб Яну 30, 2010 9:16 pm

Ооо, Ивче - благодаря! За Дубарова нямам думи просто...

ДА БЪДА ЗИМАТА

Снегът е бял като възглавница,
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница,
звездите - чаша бяло вино.

Аз искам с виното им ледено
за първи път да се опаря,
луната още недогледала
на своя гръб да натоваря.

Аз искам огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите от твърдост вкусните,
под зъбите си да поставя.

Аз искам да изтръпна цялата -
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.


Там някъде в облаци, в луди лози,
от мигли запазили дъх на сълзи,
от морския дом на соления рак,
от някакъв стар, омагьосан син бряг

внезапно се ражда и тръгва към мен
(когато не е нито нощ, нито ден)
не плах, сивоок, бледосинкав и тих,
а жив, поразяващ, неистов мой стих.

Аз падам във двете му властни ръце
и моето момичешко пъстро сърце
вибрира в мен като щастлива пчела,
Не чакам познатото тръпно "Ела"!

Аз тръгвам след него и знам, че е мой,
на моите мисли блестящият рой
то грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз
попадам във някакъв бронзов Бургас.

Слънце с магия на златен фонтан
изригва от мекия свод разлюлян.
А някаква матова странна зора
ме прави щастлива и нежно добра.

Дълбоко във хиляди живи води,
в делфини, в звезди, невидени преди,
в събуждане кратко на морския фар
откривам учудена някакъв чар.

Защото до мене, разгърден и бос,
реален и жив като ден и въпрос,
е моят стих - трескав и толкова млад,
единствен обичан, единствен мой брат.

Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след можа живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.
Изображение
Image
- Животът е дълъг, ако е пълен…Нека го измерваме с постъпки, а не с време...Сенека
Аватар
viki_17
Дървен философ
Дървен философ
 
Статус:
Мнения: 8958
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 5:30 pm
Местоположение: Перник
Skype: velikdenche
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот viki_17 » Съб Яну 30, 2010 9:22 pm

Евтим Евтимов

И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.


http://www.vbox7.com/play:90d19425

Обичаш ме – Евтим Евтимов

Обичаш ме – ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.


Писък – Евтим Евтимов



Аз защо те превърнах във своя море,
тук, на шепата моя събрано,
да ми бъде едничко на мене добре,
а за тебе – каквото остане?

Но морето си тръгва нататък без зов,
но морето полека от мене отплува.
Завърни се, море
Завърни се, любов.
Но морето мълчи, но морето не чува.

Само писък на гларус морето сънува.

О, защо обещавах ти вечния рай,
обещаван на толкова длани,
да останеш под моята стряха докрай,
а за тебе – каквото остане?

Но морето си тръгва нататък без зов,
но морето полека от мене отплува.
Завърни се, море.
Завърни се, любов.
Но морето мълчи, но морето не чува.

Само писък на гларус морето сънува.
Изображение
Image
- Животът е дълъг, ако е пълен…Нека го измерваме с постъпки, а не с време...Сенека
Аватар
viki_17
Дървен философ
Дървен философ
 
Статус:
Мнения: 8958
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 5:30 pm
Местоположение: Перник
Skype: velikdenche
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот Моргана » Съб Яну 30, 2010 9:32 pm

Викииии братчетата на Гаврош е уникално просто [28303_666.GIF]
така запретвам ръкави и почвам с Вапцаров, че от там тръгна

МАШИНИСТ

- Татко, ти работиш много,
уморен си, татко,
почини си, каза Гого,
аз ще карам влака.

Най-напред ще си намажа
с сажди двете бузи,
а след туй ще сложа важен
синята ти блуза.

Видят ли ме там на влака,
още отдалече
да си кажат: “Тоз юнак е
машинист изпечен!”

Мислиш, че не зная, татко,
влака как се кара?
Нека дойде чичов Владко
да смени огняра,

нека грабне във ръцете
здравата лопата
и погледай как ще цепи
влака през полята!

Гара стигнем ли - спирачка
удари веднага,
да не може нито крачка
влака да избяга…

Гледа уж бащата строго,
но му става ясно .
машинист ще стане Гого,
нека да порасне!

Вазов - ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

ЗИМНА НОЩ

Пак бурята вие,
пак вятъра снежен
в прозореца бие
сърдит и наежен.

В мечтанья унесен
ослушвам се мрачен
на зимната песен
във говора плачен:

ту пъшкат неволи
във тоз шум студени,
ту сироти голи,
ту гърди сломени;

ту воплите тайни
на сила убити,
ту мъки незнайни
на горести скрити.

И сякаш в таз песен,
де горка скръб диша,
тъгата световна
велика въздиша.

ЛЕБЕД

Тихо ветрец разлюлява
синия кристален вир,
красен лебед гърдо плава
тамо надлъж и нашир.

Гърдо вдига гърди бели,
шия хубава криви;
а върбите са навели,
шушнат с водните треви.

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.


Пейо Яворов - ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи. Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

това последното ми е мега любимо, много чувство в него, много любов....
Vanity is definitely my favorite sin...

Изображение Изображение
Аватар
Моргана
Администратор
Администратор
 
Статус:
Мнения: 9090
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 1:25 am
Местоположение: във форума...
Skype: morgancheto
Пол: Жена

Следваща


  • Advertisement

Назад към • Хоби и интересни занимания

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron