ASI-BG.COM • Виж темата - Любими стихотворения

Любими стихотворения

Всички интересни неща, които обичате да правите!

Re: Любими стихотворения

Мнениеот t1n43t0 » Съб Яну 30, 2010 9:36 pm

Едно стихотворение, на което винаги плача. И което посвещавам на баща си... Винаги! [difus_cray.gif]

На баща ми
Миряна Башева


Не се прощавам с теб. Не се прощавам.
Не знам, че си загинал.
Не искам и да знам.
Не искам да те няма.
Не искам да съзнавам -
отиде си, тъй както тръгна.
Сам.

Не се прощаваме.
До мене ще останеш мълчалив.
И земното ни време, макар и да е кратко,
ще те опази -
хубав,
мой единствен,
жив.

Не се прощавам, татко.

И още едно нейно:

Вие, ние и аз
Миряна Башева




Тя е наше момче.

В. Самуилов

Вие
честно ми посвещавате
стихове, щом ми стане мъчно.
Обща мъката, обща славата,
обща - сметката ни в кръчма.

Аз
съм ваше момче, момчета!
Ваше - духом. И мимоходом.
Не настръхвайте в обща четина.
Днес мискетът е превъзходен.

Вие
доблестно се усмихвате
на нахалството - да съм ваша.
И си пишем - надменни стихове.
Отбраняваме се. И плашим.

Ние
с вас сме същински стриди
само трошене ни отваря.
Аз
обаче ще си отида.
Поздравете от мене бара.

Аз
ще хвана такси пред ВИТИЗ.
Сам-самичка ще се отправя...
Поздравете от мен жените си!
И изобщо - много здраве.
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот Vihar » Съб Яну 30, 2010 9:37 pm

МАХМУРЛУК
Миряна Башева

Неврози. Микроинфаркти.
Гърмят бушон след бушон.
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.

Една приятелка (бивша)
днес ми удари нож.
Водка, мъгла и киша.
Мръсна софийска нощ.
Един приятел (зарязан)
не ме удари и днес.
И аз съм свиня, ви казвам!
А кой смее да бъде трезв?

"Мога да копам, а мога и
да не копам" - зъл анекдот?
Народопсихология?
Тъмен балкански народ...
Икономически кризис.
На културния фронт - лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз все пак съм жена.

Аз все пак ви обичам...
Взехте ли диазепам?
Въпросът е риторичен.
Друг няма да ви задам.

Аз просто така си пиша.
Не с кръв. С по-друг състав:
с водка, мъгла и киша.
С мръсен софийски нрав,
а той не става за маркетинг...
И рейтингът ми е един...
Пусто е като в Арктика.
Ни водка, ни вопъл, ни СПИН.
Изображение
Ти виждаш нещата и питаш "защо?",
аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "защо не?"
Джордж Бърнард Шоу
Аватар
Vihar
Модератор
Модератор
 
Статус:
Мнения: 2905
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 10:41 am
Местоположение: пак там
Skype: celleri55
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот queen_of_spades » Съб Яну 30, 2010 9:42 pm

* * *

Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.

Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.

Стефан Цанев
queen_of_spades
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3648
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 8:45 pm

Re: Любими стихотворения

Мнениеот alice in wonderland » Съб Яну 30, 2010 9:43 pm

Виждам, че сте изброили едни от най-краситивите стихотворения - аз споделям с вас две любими на Яворов, който е голяма моя слабост - освен изброените от вас Петя Дубаврова, Никола Вапцаров.
Пейо Яворов:

Есенни мотиви

І



Повя горняка през полята,
залюшна дървесата -
и от настръхналите клони
лисва увехнали отрони.

Горняка разпиля листата
далеко из полята:
стоят самотно черни стволи
и скръбно махат вейки голи...

ІІ

Денем призраци мъгливи,
нощем тъмни тъмноти,
пъплят облаци дъждливи
в поднебесни висоти.

Дух на вглъхнало мъртвило
сред природата немей;
и в гърди сърце унило
сякаш мъртво - леденей...

ІІІ
Духна вятър от усои
и небето проясни,
ширнаха се без граница
тъмномодри висини.

И звездите към земята
гледат с уплах и тъга:
те едвам я разпознават -
кална, дрипава сега.



ІV



Безмълвна нощ и адски мрак...
И нигде звук, и нигде зрак:
почти допират до земята,
тъй ниско тегнат небесата.



Духът страдае притеснен,
умът блуждае ослепен...
О, боже, дай една звездица -
и глас, макар на нощна птица!



V



Не млъква вой - стихийна буна!
Не млъква зимната фъртуна,
по-ненадейна всеки час:
ту забърбори тя плачливо,
ту прихне ядно заканливо,
ту чак в небе извие глас...



И струва ми се, че не хала
бездънно гърло е продрала
и вън лудее с бясна мощ:
но че притиснат от бедите,
цял свят си е надул гърдите
и стене н тая адска нощ...


Ела!

Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти - свеж момински дъх,
на юга съживителния лъх,
зефир посред цветя заспал.



Ела, денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведена над мен,
ела и дъхай в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце -
в таз лунна нощ, под звездни небеса.
Изображение
"Bana bak, banaaaa..."
Аватар
alice in wonderland
Модератор
Модератор
 
Статус:
Мнения: 7675
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 5:41 pm
Местоположение: В страната на чудесата ......
Skype: geris861
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот viki_17 » Съб Яну 30, 2010 9:48 pm

Ох страхотна е темичката - благодаря ви момичета - Моргана, Тинче! [236.gif] [236.gif]

Братчетата на Гаврош, винаги, когато ги чета и плача! Толкова е въздействащо... нямам думи [046.gif] [28303_666.GIF] [28303_666.GIF]
Изображение
Image
- Животът е дълъг, ако е пълен…Нека го измерваме с постъпки, а не с време...Сенека
Аватар
viki_17
Дървен философ
Дървен философ
 
Статус:
Мнения: 8958
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 5:30 pm
Местоположение: Перник
Skype: velikdenche
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот queen_of_spades » Съб Яну 30, 2010 9:54 pm

Материя
Калин Донков

На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.
Макар че от любов не се лекува.
И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да й простят.
Макар че от любов не се прощава.
В света, от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.
Макар че от любов не се умира.
queen_of_spades
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3648
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 8:45 pm

Re: Любими стихотворения

Мнениеот Vihar » Съб Яну 30, 2010 9:58 pm

Стефан Цанев
***

Къде бях тази нощ? При коя жена?
Помня устните и две колена.

Помня: “Стига! Устните ме болят!”
Помня устните си, спящи на гръд.

Помня как зад гърба ми тракна врата.
Помня вятъра, издухващ нощта.

Помня пустите улици, помня празната длан.
И вървях като просяк, от банкери обран....

И отговора но Миряна Башева
"Сутрин"

Къде бях тази нощ? И в чии ръце?

Помня устните само до мойто сърце.

Помня дланите – дебнещи, нежни и зли.

Помня: “Още! Всичко да те боли!”


Помня как по гърба ми се стичаше дъжд.

(Не беше друго: не плачеше мъж.)

Помня дълго прощаване, помня краткия път.

И заспах като котка, самотна до смърт.
Изображение
Ти виждаш нещата и питаш "защо?",
аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "защо не?"
Джордж Бърнард Шоу
Аватар
Vihar
Модератор
Модератор
 
Статус:
Мнения: 2905
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 10:41 am
Местоположение: пак там
Skype: celleri55
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот Моргана » Съб Яну 30, 2010 10:01 pm

оххх без Ботев не може....

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!


Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!


Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!


Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...


Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!


Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!


И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.


Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!


"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"


И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...


Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!

ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ

Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова -
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил.

Забрави туй време, га плачех
за поглед мил и за въздишка:
роб бях тогаз - вериги влачех,
та за една твоя усмивка,
безумен аз светът презирах
и чувства си в калта увирах!


Забрави ти онез полуди,
в тез гърди веч любов не грее
и не можеш я ти събуди
там, де скръб дълбока владее,
де сичко е с рани покрито
и сърце зло в злоба обвито!


Ти имаш глас чуден - млада си,
но чуйш ли как пее гората?
Чуйш ли как плачат сиромаси?
За тоз глас ми копней душата,
и там тегли сърце ранено,
там, де е се с кърви облено!


О, махни тез думи отровни!
Чуй как стене гора и шума,
чуй как ечат бури вековни,
как нареждат дума по дума -
приказки за стари времена
и песни за нови теглила!


Запей и ти песен такава,
запей, девойко, на жалост,
запей как брат брата продава,
как гинат сили и младост,
как плаче сирота вдовица
и как теглят без дом дечица!


Запей, или млъкни, махни се!
Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,
ще хвръкне, изгоро, - свести се!
Там, де земя гърми и тътне
от викове страшни и злобни
и предсмъртни песни надгробни...


Там... там буря кърши клонове,
и сабля ги свива на венец;
зинали са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец,
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!


Ах, тез песни и таз усмивка
кой глас ще ми викне, запее?
Кървава да вдигна напивка,
от коя и любов немее,
пък тогаз и сам ще запея
що любя и за що милея!...

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня."


Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.


Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.


Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

НА ПРОЩАВАНЕ

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат ме си, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с оназ тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там, дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале - майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти `га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе",
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
в земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин,
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то `га се сберат момите
пред назе, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Но туй щаг братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят...
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с игляни пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко, прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
с в о б о д а и с м ъ р т юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
Vanity is definitely my favorite sin...

Изображение Изображение
Аватар
Моргана
Администратор
Администратор
 
Статус:
Мнения: 9090
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 1:25 am
Местоположение: във форума...
Skype: morgancheto
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот t1n43t0 » Съб Яну 30, 2010 10:02 pm

Везни
Стефан Цанев


Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта - и първото страдание,
верността - и нейните въжа,
ласките - и първата досада,
клетвите - и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи - с очите ми,
силата - със нежността...
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика - при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш -
по-добре е да не спиш:
да си идеш - ще ти бъде трудно,
да се върнеш - ще се унижиш.
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот calico » Съб Яну 30, 2010 10:42 pm

Най-невероятния съвременен поет за мене - Георги Константинов



МИГ КАТО ВЕЧНОСТ

Още преди да те срещна в живота си -

теб съм обичал.

В древни гравюри и улични фотоси,

в звездна поличба,

в шумни площади и празни понятия,

в цирков спектакъл,

по телевизия, по телепатия -

теб аз съм чакал.



Колко години без шум са сближавали

двата маршрута!

Колко причини в света са създавали

тази минута! -

Нежният сблъсък на влюбени атоми.

Вик на вселени.

Още преди да започне съдбата ми -

ти си до мене.



Ти ме въздигаш по стръмните пътища.

Ти ме възпираш.

Мойте кошмари и приказни сънища

ти режисираш.

Двама се лутаме в болка и истина,

в гняв и сърдечност.

Тази любов е в безкрая единствена.

Миг като вечност.


Как можаха да направят филм като "АСИ"
и ние да сме живи свидетели. Егати късметлиите сме...
И как можа Джевдет да надмине Аси с Хасрет???
Егати и режисьора....
Аватар
calico
пристрастен
пристрастен
 
Статус:
Мнения: 485
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 7:05 pm

Re: Любими стихотворения

Мнениеот Gabie » Нед Яну 31, 2010 12:30 am

Само като прочетох заглавието на темата, и веднага и аз си спомних за Георги Константинов .

Като скрито в бутилка

писмо

до брега на моето

всяко чувство

пристига само

до брега на сърцето.


Миг съдбовен.

Красив епизод...

То блести под лазура.

Но помни , че към твоят живот

го е носела буря.


То е слушало тъмният глас

на вълните високи

и над него

са имали власт

непонятни посоки.


Търпеливо е чакало с дни

в своя ден

да го сложиш...

Приеми го.Или отмини


ако можеш.
Аватар
Gabie
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 1478
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 10:15 am
Местоположение: Moraira, между небето и морето
Skype: rhz-63

Re: Любими стихотворения

Мнениеот t1n43t0 » Нед Яну 31, 2010 9:47 am

"Миг като вечност" е направено на песен от Ивана. Клипът й е един от любимите ми български, тъй като е с един от любимите ми БГ актьори - Димитър Рачков, и с половинката му - Мария Игнатова. А те двамата са уникално сладки...
http://vbox7.com/play:f4ebdc07

Ето моето любимо на Георги Константинов:

Благодаря ти...

Благодаря ти,

че ме мразиш искрено,

че хвърляш всички спомени

зад борда.

Омразата създава независимост,

а любовта - заробва.

Сега от мен

внезапно се отказваш ти,

от мойте думи,

жестове и книги...

Но вдигнеш ли към мен очи мразещи,

аз чувам звън

на паднали вериги.

Сега живея леко и естествено -

встрани

от твоите прищевки странни.

И пак отляво

е сърцето ми наместено.

Лекувам рани.

Раздялата сравнявам

със възкръсване,

със музика от Моцарт, със безкрая...

Ако не беше твоето отсъствие,

щях да повярвам,

че съм в рая.
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот Gabie » Нед Яну 31, 2010 11:37 am

Хмм, Тинче, изпълнението на Ивана, честно казано , не ми допада особено. Гледах клипа, когато излезе и повече не съм изявила желание да повторя. Харесвам понякога и Ивана, и Рачков-Игнатова. Но нещо ме не впечатлиха .(мое лично мнение без да зазягам някого)
Аватар
Gabie
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 1478
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 10:15 am
Местоположение: Moraira, между небето и морето
Skype: rhz-63

Re: Любими стихотворения

Мнениеот t1n43t0 » Нед Яну 31, 2010 11:40 am

Gabie написа:Хмм, Тинче, изпълнението на Ивана, честно казано , не ми допада особено. Гледах клипа, когато излезе и повече не съм изявила желание да повторя. Харесвам понякога и Ивана, и Рачков-Игнатова. Но нещо ме не впечатлиха .(мое лично мнение без да зазягам някого)

Аз не харесвам Ивана, нито пеенето й, нито самата песен. Но клипът ужасно много ми харесва. [107.gif]
Изображение
'Je te souhaite tellement fort...
Je te souhaite trop d'amour.
Prends la vie à bras le corps,
puisque les miens sont trop courts...'
Аватар
t1n43t0
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3936
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 6:46 pm
Местоположение: София, България/Aberdeen, United Kingdom {İstanbul, Türkiye ♥ Madrid, España ♥ Θεσσαλονίκη, Ελλάδα}
Skype: ciarte013
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот galina_malina » Нед Яну 31, 2010 12:02 pm

Петя Дубарова

Посвещение

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.

Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!


Моя ад

Светът загрухтява заспива смирен,
ноща черно расо повлича към мен
със сива скептичност на стар фанатик
с монашеска кротост, без блясък, без вик
тя пада в тераси с мъртвешки очи,
в които дълбока набожност мълчи.
И виждам луната-настръхнала зла,
небето заспало как с гол връх закла,
сред бесния кикот на блудни звезди
сам вятърът сянка на дявол роди.
А мракът разтваря зловещо чене над мене.
И мойто треперещо "не" се губи, внезапно лишемо от звук.
Страхът сгромолясва огромния чук
над моите слаби гърди, рамене,
задъхвам се викам, крещя;"Не,Не,Не".
Аз чувам как долу-под нашия свят
разтваря вратите си зъл Дантев ад.
И в черния ужас на врящи котли,
сред бесните оргии на дяволи зли,
за миг виждам себе си някъде там,
заръфана жива от огън и срам.
Въжета от червеи мойте ръце завързват.
Със синьо от болка лице аз викам с кървави гръб,
рамене и страшно е мойто човешко "Не,Не".
Пред мен оживява човешкия свят.
Живях без сестра, без приятел, без брат.
Аз виждам как влажна тъгата мълчи
във много към мен устремени очи на тези,
които не чух не простих.
И най-после моят забравен млад стих,
набъбва на устните кървав мой вик
пред него-всевластния мощен съдник,
с когото измислях си скверни игри,
с когото не рядко флиртувах дори.
Сега в този мръсен, бълбукащ в кал ад той иде,
дъхтящ на човек и на свят.Но после изчезва.
Напълно сама аз страшно се гърча.
В плътта ми срама забива зловещо пирон след пирон и червей,
превърнал човешки труп в трон,
пихтиесто тяло във викот тресе
пред мене-по жалка от сритано псе...................
Но в миг се опомням.Отварям очи
в терасите пак на колене мълчи
помръдва набожно мъртвешки уста,
безплътна, безкръвна, мъртвешка ноща.
Под мене прошавва заспалия свят.
Нима аз измислих сама този ад?
Аз тази, която не вярвам в смъртта,
че всеки от бог по успешно дори
сам хората прави щастливи, добри,
тъй както те правят го силен и млад.
Аз вярвам във своя момичешки свят,
но този ад, който измислих сама
ще пазя, ще имам додето умра
той-страшния мой, най-човешки ад
на моята съвест суровия свят.
Тогава съдникът на моя живот
ще бъда самата аз.
А бавния ход на дните, годините тук на света
отрежда ни светъл живот след смъртта,
но не в ад и рай, а в във властния глас и деня
на децата някой ден родени от нас.
Изображение
Аватар
galina_malina
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 4279
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 10:31 am
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот galina_malina » Нед Яну 31, 2010 12:04 pm

Евтим Евтимов

Обич за обич

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.
Изображение
Аватар
galina_malina
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 4279
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 10:31 am
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот viki_17 » Нед Яну 31, 2010 2:53 pm

Сетих се за друго от поезията на Смирненски, което много харесвам!

ЙОХАН




Над мъртвата градинка вечерта
разпускаше коси от черен мрак.
Йохан открехна малките врата,
огледа уличната пустота
и в миг прекрачи дървения праг.

След него припна плачуща жена
протегнала в ръцете си дете.
Но, озарен от бледата луна,
безшумно в тягостната тишина,
отмина той и всичко опусте.

По него дълго, дълго гледа тя,
далечевпила поглед замечтан;
наоколо бе сънна пустота
и само прибледнелите уста
нашепваха едвам "Йохан, Йохан!"

А над Берлин, потънал в ситен скреж
и лунни сребросинкави петна,
внезапно екна първия гърмеж
и ехото в безумний си летеж
раздра задрямалата тишина.

След него втори, трети.......ето в миг
изтръпна в ужас снежния Берлин.
Нощта изпълни се с гърмеж и вик
и пламъкът изви червен език,
блестящ над покривите кат рубин...

*

На барикадата бе непознат
Йохан, И непознат остана той.
Прислонил се до старец белобрад,
излеко побледнявам от остър хлад,
гърмеше с вихъра на кървав бой....

И труп до труп в мъртвешка хладина
простират се, а бурята гърми;
по сини блузи алени петна,
в очите смръзнал вик и не в една
десница още пушката дими.

А недалеч, зад срещните стени,
картечниците блесват с огнен лик,
хусарите на шеметни вълни
промъкват се и залп след залп гърми
и вие се Смъртта в размах велик...

*

На барикадата Йохан е сам.
В предсмъртен стон старикът белобрад,
оплискан с кръв, повдигна се едвам.
Съзрял хусарите през дим и плам,
крещи, издъхвайки: "Назад! Назад!"

А стиснал карабината в ръце,
Йохан ги среща с гръм и ги зове:
"Елате вий, аз с каменно лице
ще срещна щика в своето сърце!
Елате вий, престъпни синове!

Безумци! Всяка капка кръв пред вас
ще бликне нови хиляди борци!
Веч бий дванайсетият кобен час
и ще сразим престъпната ви власт!
Елате вий! Елате, подлеци!"

А от веригите хусар един
тогаз просъска гневно с глас пиян:
"Млъкни! Ръцете горе, рабски син!"
Но, величав кат някой исполин,
"Челата горе!" - викна му Йохан.

Задружен гръм изпрати му ответ.
Той грохна до старика белобрад.
Хусарите се втурнаха напред.
Един от тях се взря в лика му блед
и пръсна черепа му с приклад.


*

А тънеше Берлин в мъгла и скреж
и бликаше предутрен синкав здрач.
И в бедна хижа, в ужас и копнеж
една жена при всеки глух гърмеж
избухваше в несдържан горък плач.

И стиснала детенцето си, тя
все чакаше със поглед замечтан.
Навън цареше смъртна пустота
и глухо прибледнелите уста
през плач нашепваха: "Йохан! Йохан!"
Изображение
Image
- Животът е дълъг, ако е пълен…Нека го измерваме с постъпки, а не с време...Сенека
Аватар
viki_17
Дървен философ
Дървен философ
 
Статус:
Мнения: 8958
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 5:30 pm
Местоположение: Перник
Skype: velikdenche
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот queen_of_spades » Нед Яну 31, 2010 3:53 pm

Обява
Камелия Кондова

Заменям една измислена радост
за две сълзи - ама съвсем истински.
И дом с едно уютно мълчание
за едничък тавански писък.
Заменям на Варна мекия климат
за топла дума - на двата полюса.
И още - едно есенно имане,
за едно нямане - пролетно!
Заменям едно породисто куче за един верен, бездомен пес...
Заменям насилено благополучие
за една нещастна любов днес!


***



С броеница в ръце
Камелия Кондова

Ще те обичам от разстояние.
Ще те опазя от мен самата.
Тебе не искам да те ранявам.
Те си ми нещо като разплата.
Ти си ми нещо като проклятие.
И свръхподземно и свръхнебесно.
Когато превръщам мъжете си в братя,
всъщност им давам въже за бесене.
Тебе не искам да те обеся.
С тебе не искам да бъда вещица.
Ти си ми светлия спомен за песен,
която не съм делила с грешните.
Ти си ми времето, изброеното —
преди луната и след луната.
С тебе не може да бъде временно.
Ще те опазя от мен самата.

Ще те обичам от разстояние.
queen_of_spades
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3648
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 8:45 pm

Re: Любими стихотворения

Мнениеот iva81 » Нед Яну 31, 2010 8:15 pm

А.С. Пушкин

Памятник

Я памятник себе воздвиг нерукотворный,
К нему не зарастет народная тропа,
Вознесся выше он главою непокорной
Александрийского столпа.

Нет, весь я не умру — душа в заветной лире
Мой прах переживет и тленья убежит —
И славен буду я, доколь в подлунном мире
Жив будет хоть один пиит.

Слух обо мне пойдет по всей Руси великой,
И назовет меня всяк сущий в ней язык,
И гордый внук славян, и финн, и ныне дикой
Тунгус, и друг степей калмык.

И долго буду тем любезен я народу,
Что чувства добрые я лирой пробуждал,
Что в мой жестокий век восславил я свободу
И милость к падшим призывал.

Веленью божию, о муза, будь послушна;
Обиды не страшась, не требуя венца,
Хвалу и клевету приемли равнодушно
И не оспоривай глупца.

****

Молитва

Отцы пустынники и жены непорочны,
Чтоб сердцем возлетать во области заочны,
Чтоб укреплять его средь дольных бурь и битв,
Сложили множество божественных молитв;

Но ни одна из них меня не умиляет,
Как та, которую священник повторяет
Во дни печальные Великого поста;
Всех чаще мне она приходит на уста

И падшего крепит неведомою силой:
Владыко дней моих!
Дух праздности унылой,
Любоначалия, змеи сокрытой сей,
И празднословия не дай душе моей.

Но дай мне зреть мои, о Боже, прегрешения.
Да брат мой от меня не примет осуждения,
И дух смирения, терпения, любви
И целомудрия мне в сердце оживи.

****

Зимняя дорога

Сквозь волнистые туманы
Пробирается луна,
На печальные поляны
Льет печально свет она.

По дороге зимней, скучной
Тройка борзая бежит,
Колокольчик однозвучный
Утомительно гремит.

Что-то слышится родное
В долгих песнях ямщика:
То разгулье удалое,
То сердечная тоска...

Ни огня, ни черной хаты,
Глушь и снег... Навстречу мне
Только версты полосаты
Попадаются одне...

Скучно, грустно... завтра, Нина,
Завтра к милой возвратясь,
Я забудусь у камина,
Загляжусь, не наглядясь.

Звучно стрелка часовая
Мерный круг свой совершит,
И, докучных удаляя,
Полночь нас не разлучит.

Грустно, Нина: путь мой скучен,
Дремля смолкнул мой ямщик.
Колокольчик однозвучен,
Отуманен лунный лик.
Изображение
Изображение
"Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати... Те се усещат в сърцето" Хелън Келър

http://www.youtube.com/watch?v=jxoTXdA1K7g -
Аватар
iva81
Глобален Модератор
Глобален Модератор
 
Статус:
Мнения: 5598
Регистриран на: Нед Ное 29, 2009 9:33 am
Местоположение: някъде тук
Skype: ivanjelin
Пол: Жена

Re: Любими стихотворения

Мнениеот queen_of_spades » Нед Яну 31, 2010 11:08 pm

Незабрава
Калин Донков

Налей ми вино в чаша тънкостенна
и приседни с усмивка неизменна.
Любима, ти навярно имаш право:
сърцето свойта участ заслужава.

И някакси привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещнеш, или слава -
сърцето този изпит заслужава.

Целувай дълго. Глътката резлива
безсмъртната любов из нас разлива.

Не можеш дълго? Ех, до гроб тогава!
Сърцето този празник заслужава.

Далеч от теб или навеки с тебе,
спокоен ще дочакам всеки жребий.
Сърцето всеки жребий заслужава.
Но не забрава, ах, но не забрава...
queen_of_spades
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 3648
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 8:45 pm

ПредишнаСледваща


  • Advertisement

Назад към • Хоби и интересни занимания

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта