ASI-BG.COM • Виж темата - Еврейските празници и традиции

Еврейските празници и традиции

имате ли интерес към тази тема?

да
20
100%
не
0
Няма гласували
 
Общо гласове : 20

Еврейските празници и традиции

Мнениеот Моргана » Нед Ное 29, 2009 1:48 am

Тук, ще се опитам да ви запозная с еврейските традиции и празници,
след няколко дни е Ханука или празника на светлината /12 декември/, всички празнници се менят всяка година.
Еврейската година се брои от “сътворението на света". В нулевата година на нашата ера приетият брой години е 3760. За да научим в коя „еврейска” година сме, трябва да добавим към календарната „световна" година числото 3760.
Месеците в календара им са лунни.

Ханука ( „празник на светлините"): чества се чудото на светлината, която продължава да свети 8 дни вместо един по време на новото освещаване на Храма през 164г. пр.н.е. Всеки ден в течение на 8 дни се пали допълнителна свещ върху свещник с осем разклонения, снабден с допълнително приспособление за поставяне на „обслужващата" свещ която е предназначена за запалване на останалите.

Свщника за Ханука се нарича Ханукия, и изглежда така
Изображение
може да е във всякакви разновидности, цветове и големина, но броя на свещите задължително е 8+1
така наречената "шамаш" /което означава обслужваща/

основната свещ, с която се палят всички останали е винаги с едно стъпало по-нагоре от останалите 8

История на празника:

През 165 г.н.е Юда Макавей предвожда възстание, в което той и неговите сподвижници извоюват победа над трима сирийски генерали и освбождават Ерусалим и Храма. След това знаменателно събитие евреите прочистват храма от поставените в него идоли, освещават го и на 25 Кислев (тази година 8 декември) обявяват Храма отново за церемониално чист. Оттук идва и името Ханука, което на иврит означава "посвещение".

Евреите искат да запалят традиционния свещник (менора) в Храма, но той е откраднат от хората на сирийския владетел Антиох Епифан. Те правят временен и намират само малко осветено масло, което би било достатъчно да соигури светлината за един ден. Тогава става чудото - маслото стига за цели осем дни. Това е и причината за съществуването на този празник и за запалването на светлините на Ханука. За евреите истинския символ на Ханука е победата на шепа хора над най-силната тогавашна армия, завладяла целия древен Изток.

След запалзването на Ханукията се играе традиционната игра за Ханука - Севивон. Всички членове на семейството, малки деца и възрастни се включват в играта. Севивон е най-добрият начин да се отбележи празника. Всеки играч получава равно количество шоколадови монети (Гелт), бонбони или жетони. Всички участници поставят в центъра по един жетон. След което звъртат драйдела (пумпал с четири стени, на всяка от които е изобразена по една буква от еврейската азбука). Когато пумпалът спре да се върти, играчът трябва да направи това, което съответства на буквата. Ако се падне 'Нун' не прави нищо. 'Гимел' означава, че взима всички жетони от масата. При 'Хей' взима половината жетони, а когато е 'Шин' (плати на иврит), оставя всички свои жетони на масата. Победител е участникът с най-много жетони.
Песничка за пумпала:

סביבון סוב סוב סוב
חנוכה הוא חג טוב

Севивон,
сов, сов, сов
Ханука у хаг тов.

Пумпала се върти, върти, върти,
Ханука е добър празник.

Ядат се суфганиот/понички с пълнеж/, пържат се в растителна мазнина, която да напомня за ритуалното масло в храма.

Менората е със 7 свещи, и всички те са на едно ниво, тя е символ на юдеите заедно с 'Маген Давид' (шестоъгълната звезда на цар Давид) и на държавата Израел.

Менора Изображение
Маген Давид Изображение

Това е за сега, ако ви е интересно ще продължа да ви разказвам за празниците и обичаите.
Vanity is definitely my favorite sin...

Изображение Изображение
Аватар
Моргана
Администратор
Администратор
 
Статус:
Мнения: 9090
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 1:25 am
Местоположение: във форума...
Skype: morgancheto
Пол: Жена

Re: Еврейските празници и традиции

Мнениеот viki_17 » Нед Ное 29, 2009 6:33 pm

Моргана, на мен ми стана интересно - продължавай! Човек винаги има какво да научи, а тук ни го поднасяш едва ли не на тепсия! Вместо да се ровя из нета, тук ще чета! [difus_good.gif]
Последна промяна viki_17 на Пон Ное 30, 2009 7:35 pm, променена общо 1 път
Изображение
Image
- Животът е дълъг, ако е пълен…Нека го измерваме с постъпки, а не с време...Сенека
Аватар
viki_17
Дървен философ
Дървен философ
 
Статус:
Мнения: 8958
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 5:30 pm
Местоположение: Перник
Skype: velikdenche
Пол: Жена

Re: Еврейските празници и традиции

Мнениеот Моргана » Пон Ное 30, 2009 6:14 pm

Рош аШана - Нова година

Съгласно Тора, първият човек Адам Ришон е създаден на 6 ден от започването на творението. Този ден е приет още от древни времена (при древните перси, египтяните и евреите) за първи ден на годината. От там е започвало броенето на първите месеци, както е прието и в съвремието: с Новата година приключва съответния годишен цикъл и се започва отново следващото броене. Единствено при евреите съгласно календара им (слънчево-лунен), Рош аШана всяка година се пада на 1 число на седмия месец – Тишрей.

Това произхожда от заповедта от Тора (за евреите), да се брои за първи месец в годината месец Нисан. На 14 Нисан народа на Исраел излиза от Египет. Месец Нисан винаги съвпада с началото на пролетта (събуждането на природата, сезона на любовта, размножаването при животните, началото на нов живот при растенията). Това не е случайно, тъй като съгласно йеудаизма случайности няма. Затова именно „началото на годината”, първият месец за евреите като народ е месец Нисан с важния празник Песах. Символиката на „началото година” за евреите да е през пролетта, е да се покаже, че каквото и да се случва (а те са народ са преживели много галути (изгнания) и въпреки това са оцеляли), ако се придържаме към Тора и Заповедите добрият край на съществуването ни е гарантиран.

А честването на Рош аШана (от шинуй – изменение) на 1 Тишрей е да покаже, че еврейския народ не се цепи от останалото човечество, а мисията му именно е да е в пълен контакт с останалите хора, да даде пример за духовен живот и по този начин да помогне на цялото човечество да достигне крайната цел – гмар тикун (всеобщото поправяне). В последствие човечеството преминава да чества новите си години в още по-ужасяващите от природна гледна точка месеци декември и януари (съответстващи на тежкото състояние, в което се намира цялото човечество).
Рош аШана е единствения празник в Исраел, който се чества два дена (по принцип празниците в Исраел са по 1 ден, само в диаспората са по 2 дена). Това е така, защото при създаването на човек е ползвана категорията дин (съд), през първия ден, но в процеса на създаване, Творецът, който е Всепрощаващ, използва и категорията хасидим (милосърдие) (дин аРафия – „ден на меко управление” на арамит). Първият ден (дин аКашия – „труден ден” на арамит) на Рош а Шана се нарича още Йом Трума, тъй като централен елемент в честването е свиренето на шофар (рог на овен). Шофар има общ корен с „шипур” (подобрение). Звукът му би трябвало да напомня на всички хора, за саможертвата на Авраам и Ицхак, на гората Мория, когато и бащата и синът не се поколебават да изпълнят волята на Твореца. Тогава именно Той им изпраща овен за жертвоприношението.Шофарът се явява ключов елемент в еврейските молитви. В „Шмоне Есре” ежедневната молитва се казва приблизително „И Ти Всевишни тръби великия шофар (утка ле гадол шофар), за да се освободим от материалното”. През време на целия месец Елул и до Йом Кипур (през периода се свири ежедневно на шофар), евреина дори и по пет минутки на ден да мисли за тези духовни структури, за това, което е правил през годината, какво би трябвало да промени и това би могло да даде тласък, за да има възможност да почувства кетер де малхут.

В свиренето на шофар се различават 3 вида звуци: първият звук (ткия) е продължителен, бавен и символизира отдаването – дясната линия съгласно кабала. Втория звук (шварим – отломки, парчета на ивр.) символизира готовността за прием на разбитата светлина – лявата линия. Комбинацията от двата (звука, линии) дава т. нар. средна, златна линия, към която се стремят духовните хора.На Рош аШана се осъществява съда и решението за всеки човек за следващата година,, дори се решава ще живее ли догодина. Дава се шанс, защото Г-спод е Всепрощаващ, в 10-те дни на разкаянието (10-те дни на тшува) до Йом Кипур присъдата да бъде променена или окончателно потвърдена. Дните на целия месец Елул и на Тишрей до Йом Кипур са за тшува (лашув – „да се върна” на ивр.), като през месец Елул се счита, че са дни за тшува от страх (страх за присъдата, която ще получим), а 10 дни преди Йом Кипур, като тшува от любов (желания за възцаряване на царството му). Затова на самият празник човек макар и в приповдигнато настроение, е като пред очакване на присъда – съществува известна напрегнатост. За Рош аШана са характерни три основни принципа:

- Паметта, че всичко което правим се помни и накланя везните в правилната или грешна посока, както за отделния човек, така и за цялото човечество.

- съда и присъдата на Рош аШана

- нашето поправяне (евентуално), тшува и поправянето на присъдата.

Рош аШана е съпроводен от трапези, чиято символика също е насочена към нашите постъпки, към тшува и там където трябва да бъдат насочени мислите на всеки (храната има духовен смисъл, а не е средство за биологично оцеляване, за което говорят строгите закони на кашрут).На трапезата има кръгъл козунак, символизиращ безкрайността - хала, ябълки (тапуах ец (от тапуах разширявам), мед - дваш, за да е сладка годината и да върви като по мед, риба с главата - рош шел даг/риба с глава/ (да бъдем глава, а не опашка през годината), може и агнешка глава, нар - римон (да сме пълни с добри дела през годината, колкото са семената на нара), а орехи - егоз не се ядат тъй като гематрията им е равна на „хет” – грях на иврит

לשנה טובה תכתבו
Ле шана това тихтеву! ( Да ти бъде записано добро решение, за следващата година!)
поздравлението, което е по разпространено, и е насочено към близки хора и приятели е - Шана това - добра година и
Шана това уметука - добра и сладка година...

Шофар - Изображение

Vanity is definitely my favorite sin...

Изображение Изображение
Аватар
Моргана
Администратор
Администратор
 
Статус:
Мнения: 9090
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 1:25 am
Местоположение: във форума...
Skype: morgancheto
Пол: Жена

Re: Еврейските празници и традиции

Мнениеот bobi_84 » Пон Ное 30, 2009 6:47 pm

Здравей ,Моргана на мен специално са ми интересни всички твои теми.Таза също много ми допада и е интересно... Всяка една култура има различни и интересни обичаи.БРАВО!!!!

"И най - обикновеното нещо придобива очарование щом започнем да го крием" -“ Портретът на Дориан Грей “
Аватар
bobi_84
V.I.P.
V.I.P.
 
Статус:
Мнения: 2700
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 11:41 pm
Местоположение: Варна
Skype: stanoi4o1

Re: Еврейските празници и традиции

Мнениеот Моргана » Пон Ное 30, 2009 7:11 pm

Радвам се, че някой проявява интерес, че иначе не ми се пише, щото все дълги постове, но ще продължа с празниците, след тях ако проявявате още интерес, ще ви разкажа за живота, привичките и различията им [difus_flowers.gif]
Vanity is definitely my favorite sin...

Изображение Изображение
Аватар
Моргана
Администратор
Администратор
 
Статус:
Мнения: 9090
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 1:25 am
Местоположение: във форума...
Skype: morgancheto
Пол: Жена

Re: Еврейските празници и традиции

Мнениеот viki_17 » Пон Ное 30, 2009 7:46 pm

Моргана, извинявай в предния пост без да искам съм сгрешила името ти. [87.gif] [doh.gif]
Това, което прочетох ми беше много интересно, но ми провокира любопитството и с това за живота и навиците.Чета с удоволствие! [difus_victory.gif]
Изображение
Image
- Животът е дълъг, ако е пълен…Нека го измерваме с постъпки, а не с време...Сенека
Аватар
viki_17
Дървен философ
Дървен философ
 
Статус:
Мнения: 8958
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 5:30 pm
Местоположение: Перник
Skype: velikdenche
Пол: Жена

Re: Еврейските празници и традиции

Мнениеот roslava » Сря Дек 02, 2009 11:11 pm

Браво Моргана,на мен също много ми е интересно,всичко това си научила,заради човека с когото споделяш живота си.
Това е похвално.!!!Пиши ,а ние ще четем.
Изображение
Аватар
roslava
Почетен член
Почетен член
 
Статус:
Мнения: 12320
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 5:31 pm

Re: Еврейските празници и традиции

Мнениеот Моргана » Вто Дек 08, 2009 9:06 pm

Йом Кипур - יום כפור - Ден на изкуплението

е най-големият еврейски празник - денят на опрощаване на греховете. В Тората този ден се нарича Йом хаКиппурим (ив: "ден на изкупващите греховете си"). Това е един от така наречените Йамим Нораим (ив: "дни за страхопочитание"). Йамим Нораим започват с Рош Хашана и завършват с Йом Кипур, като тези дни съответстват също така на първите два дни и последния ден от Десетте дни на покаяние.
В еврейския календар, Йом Кипур започва на изгрев слънце на десетия ден от еврейския месец Тишри (приблизително септември-октомври от григорианския календар) и продължава до изгрева на първите звезди на следващата нощ - може следователно да продължи 25-26 часа.
Празникът е свързан със строг пост, като също така се забранява всякакъв вид дейност или работа, които биха могли да отвлекат вниманието от мисълта за изкупление и покаяние.

Според Талмуда, в първия ден на годината - Рош Хащана, Господ отваря три книги: една за пълните грешници, една за праведните и една за междинните. Съдбата на грешниците и на праведните се решава веднага, докато решението относно съдбата на междинните бива отложено за Йом Кипур.
Йом Кипур е еврейския ден за покаяние и се смята за най-свещения и важен ден от годината. Основното значение на празника е изкуплението на греховете и помирението. Забранено е храненето, пиенето, миенето, гримирането; забранено е да се носят кожени обувки; забранено е да се прави секс. Постът - пълно лишаване от храна и напитки - започва малко преди залез слънце и завършва със залеза на слънцето на следващия ден, с появата на първите звезди. Болните хора трябва да се посъветват предварително с равин, за да проверят дали състоянието им позволява да постят.
С Йом Кипур завършва десетдневието за покаяние, което започва с настъпването на новата година (Рош Хашана). Молитвите за прошка, които е препоръчително да се казват през цялата година, се произнасят изключително често на този ден.
Йом Кипур и придружаващите го ритуали оцеляват след изоставянето на жертвените практики през 70 г. сл.н.е. "Въпреки че вече няма да се предлагат жертвоприношения, денят ще запази силата си за опрощение" (Midrash Sifra, Emor, xiv.). В еврейските текстове се казва, че на този ден не трябва да се извършва никаква друга дейност, освен покаяние. Покаянието е в основата на всички видове опрощение; изповедта на покайващия се е в основата на опрощението. "С деня на изкуплението се опрощават прегрешенията пред Господ, но не и пред засегнатия човек, докато той не не даде изрично прошка" (Talmud Yoma viii. 9). Според обичаите, всеки спор или кавга трябва да се прекратят преди започването на деня за пост. Дущите на мъртвите също могат да искат прошка в Деня на изкуплението.
Противно на общото мнение, Йом Кипур не е тъжен ден. Евреите сефаради, т.е. евреите от испански, португалски или северноафрикански произход, наричат този празник "Белия пост". Поради тази причина, много евреи следват обичая на този ден да обличат само бели дрехи.

Жертвен козел се наричал козелът, който по времето на Йерусалимския храм се извеждал сред дивата природа в така наречения „Ден за изкупление“ и се изоставял там като част от ритуала на еврейския празник Йом Кипур.
Vanity is definitely my favorite sin...

Изображение Изображение
Аватар
Моргана
Администратор
Администратор
 
Статус:
Мнения: 9090
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 1:25 am
Местоположение: във форума...
Skype: morgancheto
Пол: Жена

Re: Еврейските празници и традиции

Мнениеот Моргана » Вто Дек 08, 2009 9:16 pm

Сукот - празник на шатрата

Веднага след празник “Йом Кипур” започва построяването на сука (шатра, колиба), за да се отбележи друг важен празник - “Сукот ” (правилното произношение изисква удвояване на съгласен звук к).
Празникът Сукот (колиби, шатри, скинии) възпроизвежда условията на живот на евреите при преминаването им през пустинята след излизането от египетските земи. За празника се подготвя временно обиталище (сука) с три стени и покривна част от растения, през които трябва да се вижда небето.
Сукот започва на 15-я ден от месец Тишрей и продължава в ерец Исраел седем дни. Сукот се счита за последния от трите главни празника посочени в Петокнижието на Мойсей. Повелява се седем дни от празника да се прекарва в шатрите, в памет на скитанията в пустинята. Когато Бог извел евреите от Египет към Обещаната земя, те живели в такива временни шатри близо 40 години в пустинята, за да умре и последния с робска психика.

Този празник на колибите е време на радост и веселби, и той настъпва тази нощ с появата на първите три звезди.
Vanity is definitely my favorite sin...

Изображение Изображение
Аватар
Моргана
Администратор
Администратор
 
Статус:
Мнения: 9090
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 1:25 am
Местоположение: във форума...
Skype: morgancheto
Пол: Жена

Re: Еврейските празници и традиции

Мнениеот sovichka65 » Пет Дек 11, 2009 9:42 am

Моргана хиляди благодарности,че отделяш време за да можем да се информираме за традициите и празниците на нациите.А за евреите винаги съм искала да науча нещо повече за Тората .Ако имаш време моля те дай информация за Тора.
sovichka65
новак
новак
 
Статус:
Мнения: 7
Регистриран на: Пет Дек 04, 2009 7:09 pm

Re: Еврейските празници и традиции

Мнениеот Моргана » Пет Дек 11, 2009 2:54 pm

Тора תּוֹרָה - една от книгите в Петокнижието

Изображение


Петокнижието представлява една цялост, чието съдържание е маркирано от две значителни събития: сътворението на света, човешкия род и избрания народ (Битие) и подготовката за влизане в Ханаан (Обетованата земя) (в края на Второзаконие). През този период стават централните събития в древната еврейска история: евреите избягват от египетско робство, Господ избира своя народ и му обещава свещената земя, Мойсей сключва съюз (завет) с Яхве, оформя се законът на евреите, евреите пътуват през пустинята.
В Петокнижието се утвърждават основите на целия Стар завет. Ключовите моменти са представени като божие начинание: божиите дела умело показват на израилтяните, че Бог е велик, вездесъщ и добър. От неговите дела в Библията се изтъкват особено освобождението на израилтяните от Египет (Изход) и влизането им в Ханаан (Исус Навиев). С течение на времето тези събития, възприемани като особен Божи дар, ще станат символ на окончателното избавление и спасение. От това проличава истинският характер и литературният вид на Петокнижието: религиозна история.
Историята на избрания народ започва с изхода от Египет и сключването на Завета на Синай (около 1250 пр.н.е.). С появата на национално съзнание у израилтяните започва и създаването на Библията в по-широк смисъл. Онова, което е писано в Библията за по-ранни събития и мислите, които се приписват на предишни векове, се считат за записани от евреите предания и мъдрости на изтъкнати личности от еврейската древност. Сред тях се откроява Мойсей, организатор на религията на израилтяните, техен пръв водач и законодател.
В Петокнижието се откриват следи от древно наследство: използвани са редица предания, информацията за събитията е представена по сложен и неуеднаквен начин – различни стилове, повтаряне на разказ за едно и също събитие (Битие 1:1 – 2:4 и 2:4 – 2:24; 4:17 и сл. и 5:12-17; 6–8), двояко писане на името на Господ: Яхве (Йехова) и Елохим, варианти в законите, различни тенденции и т.н.
Съществува хипотеза, която се опитва да изтълкува нееднородността на текста на Петокнижието. Тя разграничава четири предания или документа, които се преплитат. Тази хипотеза е най-популярна и до голяма степен спомага за по-доброто разбиране както на текста на Петокнижието, така и на възникването му. Според тази хипотеза:
Най-старо е йеховистичното предание (или документ). Наречено е така поради честото срещане на името на Господа като Яхве (Йехова) в някои текстове. Редактирано е в Юдея по време на цар Соломон като реакция срещу внасяне на египетски мъдрости и срещу подражаване на ханаанския култ. Яхве е считан за всеобщ бог – господар на природата и историята, който иска чрез Юдея да властва над всички народи. Божието присъствие се представя чрез най-смели антропоморфизми: Бог посещава Адам и Ева в рая, прави им кожени дрехи, говори с тях. В това предание Яхве е същевременно близък и трансцедентален. Неговата трансцеденталност се изразява чрез символиката на забранения плод, недостижимостта на небето в опита за построяване на Вавилонската кула и т.н. Всички законови задължения в Битие са свързани с култа към Яхве. На това предание се приписват следните текстове: Битие 2-4; 6:1-8; 6-9; 11; 15; 18; 19:1-29 и др.
Елохистичното предание (или документ) е оформено преди падането на Самария (721 пр.н.е.) в северното еврейско царство. То придава голямо значение на Йосиф, праотеца на северните еврейски племена. Посочва много места и събития по тези земи. За събитията в южното царство следва йеховистичното предание. От него се различава най-очевидно в изтъкването на божествената трансцеденталност, одухотворяването на законовите задължения и обръщането на култа към Яхве навътре към съзнанието. Вече се съзира и пророчески дух: предупреждава се за опасност от показно почитане на Бога. Няма антропоморфизъм. Божията воля се открива във видения и сънища, или по т.нар. Урим и Тумим (Второзаконие, 33:8-10). Стилът не е образен или драматичен, а е въздържан, с по-малко национален жар. На това предание се приписват следните текстове: Битие 20; 21:8-20; 22:1-14; 41; Изход 1:15-22; 2:1-15 и др.
Преданието на девтерономиста е предание (документ), което преобладава във Второзаконие. Пренесено е след падането на северното царство от свещеници, дошли оттам в Йерусалимския храм. Редактирано е до 5 век пр.н.е.. Изтъква равенството на всички Израилови синове, единството на култа, на място за почитане на Бога и призовава да се избягват езическите светилища на съседните ханаански племена и на други народи. Думите, приписвани на Мойсей са сърдечни и хуманни и с убедителен тон призовават народа вярност към Бога. Това предание играе важна роля в периода на национално и религиозно обновление, започнато от цар Иосия през 621 пр.н.е..
Почти по същото време възниква и преданието на свещениците. Създава го йерусалимското свещеничество от племето на левитите, определено още от Мойсей за култови функции, което не е доволно от схващането на девтерономиста за равенство на всички израилтяни (II (IV) книга на царете 23:9, Второзаконие 18:8). Изтъква се външният облик на култа и изпълнението на външните правила като път, по който народът ще достигне до Бога (Левит 19:2). Първата писмена редакция на това предание произлиза вероятно от времето на цар Иосия. Тези идеи и цялото предание са запазени преди всичко в третата книга на Петокнижието, Левит, но се среща и в други части от Библията (Битие 1-2:4а; 5; 6:9-22; Изход 1:1-5)
Различните предания се преливат в Петокнижието. Те преоформят, разширяват и пригаждат към жизнените нужди на своето време наследството на Мойсей. Ако това не се има предвид, Петокнижието може да остане неясно поради сложността си и различните тенденции в него.
Обявяването на Мойсей за автор на Петокнижието не бива да се възприема чрез съвременните критерии за авторство. В древността библейските книги не са създавани както съвременните книги, а възниквали и растели с живота и времето. Мойсей поставя основите на израелската нация и религия, а вероятно е оставил и документи, влезли в основата на Петокнижието и според тогавашните критерии, той е негов автор.
Тората е написана на арамейски език...

Друга книга наречена Талмуд תלמוד

Изображение

се смята за авторитетен запис на религиозни обсъждания на еврейски закони, етика, легенди и истории. Той е основен източник за законодателство, обичаи и морални ценности на юдаизма. В основата на Талмуда е залегнал Стария завет, особено първия му раздел - Петокнижието (Мойсеевият закон или Тората). Талмудът се състои от две части или сборника, Мишна ришона и Гемара, обсъждане на Мишна (термините Талмуд и Гемара са взаимнозаменяеми). Гемара се основава на по-ранни текстове от Тората и по-специално от Мишна и от своя страна е в основата на всички по-късни кодекси на еврейския закон и на голяма част от религиозната литература.

Талмудът е писмен запис на устна традиция. Той става основа за много равински юридически кодекси и обичаи, от които най-важни са Мишне Тора и Shulchan Aruch. Ортодоксалният и, в по-малка степен, консервативния юдаизъм приемат Талмуда като авторитетен, докато за реформаторския и реконструктивния юдаизъм, той не е такъв. Този раздел описва накратко минали и настоящи движения и тяхната гледна точка за ролята на Талмуда.

С две думи Талмуда е книга, която разчита и обяснява Тората...
Vanity is definitely my favorite sin...

Изображение Изображение
Аватар
Моргана
Администратор
Администратор
 
Статус:
Мнения: 9090
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 1:25 am
Местоположение: във форума...
Skype: morgancheto
Пол: Жена

Re: Еврейските празници и традиции

Мнениеот viki_17 » Пет Дек 11, 2009 9:05 pm

Моргана, благодаря и това ми беше интересно! [10657_441.GIF]
Аз четох наскоро една книга на двама израелски автори - Месод и Роже Сабах, в нея те изказват своята теза за Бог и сътворението. Беше ми много интересна, въпреки че не е обикновено настолно четиво. Трябва да имаш настройката, че ще четеш това в даден момент. Може и да ти е попадала - "Тайната история на Библията".
[difus_victory.gif]
Изображение
Image
- Животът е дълъг, ако е пълен…Нека го измерваме с постъпки, а не с време...Сенека
Аватар
viki_17
Дървен философ
Дървен философ
 
Статус:
Мнения: 8958
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 5:30 pm
Местоположение: Перник
Skype: velikdenche
Пол: Жена

Re: Еврейските празници и традиции

Мнениеот Моргана » Пет Дек 11, 2009 9:29 pm

хммм Вики, не не съм я срещала, ще я потърся, да видя дали ще мога да я чета, че аз такива набожни истории малко трудно приемам [277.gif]
Vanity is definitely my favorite sin...

Изображение Изображение
Аватар
Моргана
Администратор
Администратор
 
Статус:
Мнения: 9090
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 1:25 am
Местоположение: във форума...
Skype: morgancheto
Пол: Жена

Re: Еврейските празници и традиции

Мнениеот viki_17 » Съб Дек 12, 2009 12:44 am

Моргана написа:хммм Вики, не не съм я срещала, ще я потърся, да видя дали ще мога да я чета, че аз такива набожни истории малко трудно приемам [277.gif]


Аз не чета такава литература. Зет ми я препоръча, той си има особено мнение по много въпроси. Поизмъчих се, но я прочетох. Тя е по скоро като истореческа и документална тематика. Не е блудкава. Но ти ще си прецениш. [yahoo_36.gif]
Изображение
Image
- Животът е дълъг, ако е пълен…Нека го измерваме с постъпки, а не с време...Сенека
Аватар
viki_17
Дървен философ
Дървен философ
 
Статус:
Мнения: 8958
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 5:30 pm
Местоположение: Перник
Skype: velikdenche
Пол: Жена

Re: Еврейските празници и традиции

Мнениеот sovichka65 » Нед Дек 13, 2009 10:17 am

Благодаря ти Морган. [11363_980.GIF] Има още много неща,които са ми шнтересни,за това че някои закони и ритуали при евреите и мюсулманите са общи,като обрязването,забраната за ядене на свинско месо и др.Опитвам се да разбера от къде идва общото при тези обичаи.
sovichka65
новак
новак
 
Статус:
Мнения: 7
Регистриран на: Пет Дек 04, 2009 7:09 pm

Re: Еврейските празници и традиции

Мнениеот Моргана » Нед Дек 13, 2009 2:48 pm

Брит Мила - בְּרִית מִילָה /обрязването при евреите/

В юдаизма обрязването е символ (печат) на завета между Йехова и Авраам. Бог заповядва на Авраам да обреже себе си и потомците си от мъжки пол - Исаак(праотецът на евреите)като символ на сключения завет. По-късно, по времето на Мойсей и след даването на Закона, обрязването става задължение за всеки евреин - белег, който да отличава евреите като народ. Обрязването се извършва на осмия ден след раждането на момчето.
Ако детето е недоносено, или е болнаво, то се отлага във времето, колкото е необходимо, докато детето заякне...

Човекът, който извършва ритуала се казва Моел - מוהל
Vanity is definitely my favorite sin...

Изображение Изображение
Аватар
Моргана
Администратор
Администратор
 
Статус:
Мнения: 9090
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 1:25 am
Местоположение: във форума...
Skype: morgancheto
Пол: Жена

Re: Еврейските празници и традиции

Мнениеот Моргана » Нед Дек 13, 2009 3:04 pm

Кашрут - כַּשְׁרוּת

Закони за подходящата храна. Названието произхожда от кашер (кошер), т. е. правилно, подходящо. Юдеите се придържат към предписанията за подходяща храна, защото трапезата не се лишава за тях от смисъла си на жертвеност. Предписанията се черпят главно от Второзаконие (гл. 14); на разрешената храна, кошерна, се противопоставя забранена храна (трефа, т. е. разкъсана, защото първоначално забранено е месото на животно, разкъсано от хищници). Не се позволява употребата на храни, съдържащи кръвни продукти (табу върху употреба в храната на кръвта, която е свещена, понеже се приема за носителка на живота), употребата на определени меса (свинско, от хищни птици, от нечифтокопитни животни, от морски животни без хриле и люспи, и др). Разделят се месни от млечни храни (интервалът между приемането им трябва да е не по-малко от шест часа).

кашер на Иврит буквално означава: подходящ, удобен. Всъщност, когато определен хранителен продукт е произведен под надзор на Равин и отговаря на еврейските закони за храненето, той се счита за подходящ да се яде от евреи.

Истината е, че съществуват милиони хора по света, които спазват законите на „Кашрут” Някои от тях поради религиозни убеждения, други- за да са сигурни, че продуктите, които консумират са под постоянен контрол, което ще ги подсигурява, че няма да консумират някакъв продукт или съставка, която не желаят. Всъщност има причина за това „Кашрут” често да се асоциира с понятието за здравословен живот.

За да е възможен контрол, който да посрещне изисквания за „Кашрут” са необходими познания за всяка от съставките използвана в процеса на изработване на продукта от една страна, и добро познаване на производствения процес от друга. Много международни производители на храна са стигнали до извода, че контролът за „Кашрут” означава висока оценка за сигурност в качеството на храните.

Какво прави един продукт кашер?


КАШЕРНИ ЖИВОТНИ:

Бозайници:

Основните изисквания за физическите характеристики на бозайниците са две:

А. Да са чифтокопитни (копитата им да са разделени)

Б. Да преживят (да имат 4 етапа на храносмилане)

По същество има три вида домашни животни, които са кашер: говеда (едър рогат добитък), овце и кози. Въпреки че не са много широко разпространени в тази категория попадат също и елен, бизон, газела, антилопа, жираф и др.

Птици:

Въпреки че в Тората няма ясни изисквания за това какво трябва да има птицата, за да бъде кашер, Талмудът ни дава правила, чрез които да разберем това. В днешни дни не можем да твърдим, че имаме достатъчно опит да прилагаме тези правила и затова ядем само видове, които са ядени от поколенията преди нас. Те включват всички видове на познатите пилета (кокошки), познатите домашни патици, гъски, гълъби и др. В някои общности за кашерен се счита и пъдпъдъкът.

Риба:

Тората позволява само риби, които имат перки и люспи. Някои риби имат много малко люспи или губят своите люспи при изваждане от водата, но въпреки това те са разрешени. Всички останали плуващи животни не са кашер. Има стотици видове кашерни риби като: шаран, скумрия, треска, аншоа, херинга, риба, сьомга и др. Рабанутът ще публикува в най-скоро време списък с кашерни риби, които са широко разпространени в България.

Насекоми:

Всички видове насекоми, независимо дали са големи или малки, се считат за НЕ кашерни. Хранителни продукти (дори и зеленчуци) в които има възможност да са нападнати от насекоми трябва да се проверяват, за да се избегне наличието на насекоми в храната.


Колене:

Всички видове бозайници и птици считани за кашерни (както е описано по-горе) трябва да бъдат ритуално заклани. Коленето се извършва от „Шохет”, който предварително е обучен да изпълнява тези функции. Коленето се извършва по начин, по който нервната система на животното бързо спира да работи и по този начин то страда възможно най-малко. Критикуването на метода на еврейското ритуално колене често идва от липсата на познания на самата процедура и на животинската структура. Често тези критики са подтикнати от съвсем различни мотиви от тези за правата на животните, както се твърди.

След заколването на животното, то се проверява от професионалист „бодек”, за това дали то не е имало някакви недостатъци преди коленето. След което определени части от забранените мазнини и нерви се премахват. Това отново е задача изискваща специални умения.

Тъй като в Тората е забранено да се консумира каквато и да е кръв (дори и от кашерни животни), всички заклани животни трябва да преминат през последната стъпка на кашеризиране, наречена „мелиха”. Тя включва измиването на месото, осоляване на цялостната му повърхност и повторно измиване. Черният дроб може да бъде кашеризиран само чрез цялостно печене на огън.

ПРОИЗЛИЗАЩИ ПРОДУКТИ

Бозайници:

Млякото е позволено само, ако е от животни, които са кашерни. Ако спазваме стриктно законите, човек квалифициран да контролира процеса, трябва да присъства на доенето на животните, за да е сигурен, че млякото е от кашерни животни. В много страни може да се разчита на държавния надзор, ако има такъв. За продукти получени от мляко, като масло, кисело мляко, сирене, сладка или кисела сметана и много други, се изисква изработката им да се контролира от обучен за това човек. Той трябва да проверява машините и съоръженията използвани за изработка на продуктите и също така допълнителните съставки, които могат да бъдат добавяни в процеса на производство.

Всеки продукт произлизащ от животни може да се консумира само, ако е от позволените видове.

Риба:

Яйца и хайвер от риба са позволени за консумация само, ако произлизат от кашерни риби. Квалифициран кашерен наблюдател трябва да потвърди от каква риба са произведени тези продукти.

Птици:

Разрешени за консумация са само яйца от кашерни птици. Дори ако яйцето е от кашерна птица, но има кръв по него, то не е годно за консумация от спазващ кашрут. (често срещано при кафявите яйца)

РАЗДЕЛЯНЕ НА МЛЯКО И МЕСО (И КАКВО Е ПАРВЕ?)

Спазването на разделяне на храни, които съдържат мляко от храни, които съдържат месо е основно правило за спазващите кашрут. Кашерната кухня изисква съдовете от определени материали да не се използват за двата вида храни. Поради това някои прибори трябва да съществуват в два комплекта – по един за всеки вид храна (млечна и месна).
Парве продукти са всички продукти, които не съдържат мляко и месо – риба, яйца, зеленчуци, плодове, зърнени храни и др.

Готови храни, приготвени от НЕевреи, не са кашер, даже продуктите да са . На днешно време във фабриките за готови храни, където работят и НЕевреи, се счита за достатъчно, ако има постоянен контрол, проведен от равин, и гори един постоянен (символичен) пламък за готвене, запален от евреин. Освен това всички готови продукти носят печат КАШЕР, като е отбелязано и името на равина, правещ контрола. За авторитета на един равин често има спорове, така че е възможно някои да отхвърлят продукт, сертифициран от него като кашер.

Продуктите, които са КАШЕР, се разделят на три класа:

Млечни (халави)
Месни (бесари)
Неутрални (парве), като към тях са всички, които не могат да бъдат включени в горните две.



В Израел, на всеки един продукт, е задължително да се изписва дали е кашер...
Всичко минава през Рабанута, който издава сертификат за кашер на хранителни продукти, и ако си търговец, а не си минал през тях, не можеш да си продаваш храната на пазара, там вноса на храна е силно затруднен, защото всичко трябва да е по закона за кашер, и много от търговците избягват сблъсъка с бюрокрацията и ортодоксалните евреи.
Vanity is definitely my favorite sin...

Изображение Изображение
Аватар
Моргана
Администратор
Администратор
 
Статус:
Мнения: 9090
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 1:25 am
Местоположение: във форума...
Skype: morgancheto
Пол: Жена

Re: Еврейските празници и традиции

Мнениеот sovichka65 » Пон Дек 14, 2009 9:56 am

Морган [28307_696.GIF] и благодарности [11363_980.GIF] .Ще питам още нещо,има ли йерархия при свещенослужителите,както при нашите са свещенник,митрополит,патриарх и т.н.
sovichka65
новак
новак
 
Статус:
Мнения: 7
Регистриран на: Пет Дек 04, 2009 7:09 pm

Re: Еврейските празници и традиции

Мнениеот Моргана » Пон Дек 14, 2009 12:31 pm

sovichka65 написа:Морган [28307_696.GIF] и благодарности [11363_980.GIF] .Ще питам още нещо,има ли йерархия при свещенослужителите,както при нашите са свещенник,митрополит,патриарх и т.н.


аз за свинското да ти обясня по - подробно

прасето е чифтокопитно, но не е преживно /също така е всеядно / и за това не се води кашер, следователно не се яде [difus_victory.gif]

за йерархия, не съм много сигурна, ще проверя но мисля, че няма
има равини и главен Равин - който оглавява Рабанута, но ще разпитам по-подробно [difus_good.gif]
Vanity is definitely my favorite sin...

Изображение Изображение
Аватар
Моргана
Администратор
Администратор
 
Статус:
Мнения: 9090
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 1:25 am
Местоположение: във форума...
Skype: morgancheto
Пол: Жена

Re: Еврейските празници и традиции

Мнениеот Моргана » Пон Дек 14, 2009 2:21 pm

Симхат-Тора - שמחת תורה /Радостта от Тора/
ознаменува дарението на Тора на Моисей. Цикълът на четенето на Закона приключва в този ден и започва отново същият ден. Свитъците на Тора, извадени от „Свещения ковчег", се носят през кръста. Празникът се отбелязва с много песни и танци.
Празник по случай приключване на годишния цикъл , и началото на нов цикъл. Симхат-Тора е част от библейския еврейски празник на Shemini Atzeret ( "Осмият ден" на събрание "), който следва непосредствено след фестивала на Sukkot през месец Tishrei (от средата на септември до началото на октомври на григорианския календар).
Основното честване на Симхат-Тора се извършва в синагогата през вечерта и на сутришната служба. В много православни и консервативни общества, това е единственото време на годината, на които са взети на Тората свитъците от ковчега и се четат през нощта. Всеки път, когато ковчегът е отворен, всички поклонници заемат своите места да танцуват и пеят с всички свитъци от Тората във весел празник, който често продължава няколко часа и повече.
През 20-ти век, Симхат-Тора се е превърнал в символ на еврейската идентичност на евреите от Съветския съюз.
Vanity is definitely my favorite sin...

Изображение Изображение
Аватар
Моргана
Администратор
Администратор
 
Статус:
Мнения: 9090
Регистриран на: Пет Ное 27, 2009 1:25 am
Местоположение: във форума...
Skype: morgancheto
Пол: Жена

Следваща


  • Advertisement

Назад към • Обичаи и традиции на нациите

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron